Последният „Москвич“ е базиран на китайски модел, докато първият е клонинг на Opel Kadett.
Страната набира скорост в производството на автомобили, които по същество са копия на чуждестранни марки с променени емблеми, в резултат на войната в Украйна и последвалото изтегляне на всички световни автомобилни производители от Русия.
След „Москвич 3“, локализирана версия на китайския модел JAC JS4, новият Lada X-Cross 5 – кросоувър FAW Bestune T77 – започва да се сглобява. Според автомобила на сайта традицията за създаване на руски клонинги е около 100 години. ru.
Практиката за копиране на чуждестранни превозни средства
Първият съветски камион, AMO F-15, е представен през 1929 г.
който има прототип на ФИАТ Тер 15 от 1913 г.
Дори от името си, AMO F-15 предполага, че е повече FIAT, отколкото самостоятелно развитие на растенията, сега известно като ZIL. Всъщност през 1916 г. Официален договор за производство на 15 камиона Tter в Русия е подписан от FIAT. Няколко години по-късно AMO F-15 постепенно заменя оторизирания FIAT 15 Tter. До средата на 20-те години 4. 4-литровият AMO F-15 имаше 35 конски сили, десен волан и като цяло приличаше на артефакт от музея.
Съветската лимузина“ Ленинград-1″ (L-1) дебютира на пазара през 1933 г. Американският Buick 32-90 е много слабо възпроизведен в този случай. На фона на зашеметяващия „Buick“, който блести в хром и има двуцветни цветове и инкрустирани с бижута части, L-1.
Изглежда, че е направено в курс за трудово обучение.
Вместо оригиналните 115 коня, руската кола има щамповани колела, невпечатляващ салон и 110 коня.
L-1 е 8-цилиндров лек автомобил, който е изцяло съветски, според руското списание“ За волан“. Само за пет месеца бяха усвоени 5000 от най-сложните части, които трябваше да бъдат произведени с изключителна точност. Колата няма нито един компонент за внос.
Шест членове на L-1 участваха в демонстрацията на Май през 1933 г. и дори пътуваха до и от Москва. Успехите на „съветския Буик“ приключват с това. Няма серийно производство на модела.
Съветският префект Форд E93A е превозното средство KIM-10-50. Докато през 1939 г. в Нижни Новгород се строи масивна централа, заводът KIM – бъдещият AZLK – започва временно сглобяване на лицензирани бродове. Изискването за място за монтаж в Москва обаче изчезва, след като GAZ бъде освободен с пълен капацитет.
Въпреки че става независима компания, KIM не успява да избяга от разчитането си на Форд. Първият съветски микроавтомобил напълно проваля главния изпит на Сталин за прием.
Според градската легенда Джоузеф Висарионович върна колата за промяна, защото не харесваше формата с две врати на KIM.
Работата по грешките беше завършена възможно най-бързо, но KIM-10-522 с четири врати не се справи добре с течение на времето. Когато колата се появи за първи път през 1941 г., наблизо нямаше други автомобили.
Първият „Москвич“ 400, който е създаден между 1946 и 1954 г. и е уважаван реплика на оригиналния Opel Kadett K38 (1938), идва следващата. Всякакви промени в дизайна са изрично забранени в документа, който Сталин лично подписва през август 1945 г.
Мерцедес-Бенц О321 и Магирус са комбинирани в автобуса LAZ-695/695B, който се произвежда между 1956 и 1964 г. Първото пътуване на автобусния завод в Лвов изглежда много по-независим модел. Ключът е, че специалистите на LAZ подхождат към работата си с творчество.
оформление и инженерни решения
се наблюдават от Мерцедес-Бенц O321H,
Освен това дизайнът е създаден с помощта на изображения и подобие на Magirus автобус. Дори логото на Magirus, което е представено с главна буква L на предната част на ЛАЗ, има силни връзки с ракетни изстрелвания. Крайният резултат е зашеметяващ и съвременен автобус за тези години.
Известният ВАЗ – 2101 (1970 – 1988), известен още като руски FIAT 124, заема сцената следваща. Като се има предвид, че самите италианци са предоставили правото да произвеждат завода „Толиати“, е невъзможно да се категоризира жигулата като безсрамно копие на FIAT 124.
Освен това VAZ – 2101 не е перфектна реплика.
на етаж 124. Съветските инженери направиха повече от 800 модификации на дизайна на автомобила. И по-голямата част от тях – като по-съвременния двигател или сгъваемите предни седалки – са за по-добро.
И в двата случая износните охлаждания в Европа се наричат „руски фиати“, които са по-практични и достъпни.
„Волга Сибер“, подчинена руска версия на американския оригинален Chrysler Sebring, беше съставен между 2008 и 2010 г. Китай може също да избере наследник на финала „Волга“ в историята предвид съвременните тенденции. Той вероятно няма да се провали толкова мизерно, колкото моделът на Сийбър.
Ръководството на GAZ взе решение да разчита на експертизата и ресурсите на американската автомобилна индустрия.
Групата Daimler-Chroago и споразумението бяха подписани.
за производството на седани на платформата Chrysler JR41 с предно задвижване в GAZ.
Всъщност британските дизайнери от студиото UltraMotive регистрираха поточната линия в Нижни Новгород заедно с цялото необходимо производствено оборудване за прекратения Chrysler Sebring в САЩ.
Въпреки първоначалния планиран капацитет от 60 хиляди автомобила годишно, за три години са построени по-малко от 10 000 седана. Частните купувачи просто пренебрегнаха модела, тъй като тези волги изпълниха гаражите на министерствата и ведомствата.
Коментари
Все още няма коментари.