„Не завиждах на Белмондо, но разбрах, че успехът може да дойде, без да е особено привлекателен.“
Получава първата си главна роля, след като Роми Шнайдер го избира от снимка.
Деница Банчева, писател и филмов критик, предостави няколко откъса от биографията на Ален Делон „Живот и мемоари“ (Amours et memoires), която тя е съавтор с Лиляна Роска, специално за „24 часа“. За българските читатели това е отличителен поглед към нейната очарователна творба и приказката на великата френска звезда. Кратки пасажи от оригиналния текст на книгата, които изобразяват абсурдното изкачване на актьора до върха и конфликта му с човека в огледалото, служат като основа за настоящия текст.
Ален Делон, легендарен режисьор, е принуден да избере кариерата си в края на 50-те години на миналия век, което не го удовлетворява напълно. Сякаш е предназначен за по-сладки образи на красавици, младият и нахален художник иска предизвикателни и трудни роли с по-мрачни и отрицателни герои. След като беше препоръчан на режисьора Рене Клеман, чиито филми определяха лицето на следвоенното френско кино преди появата на Новата вълна, от агента Олга Хорстиг-Примуз, съдбата му даде повратна среща. Френско-италианският съспенсен роман „Под яркото слънце“ (1960) е съавтор на Клеман.
Историята разказва, че бащата на богатия плейбой Филип Грийнлийф изпраща красивия млад американец Том Рипли в Италия в опит да го убеди да се върне в Сан Франциско и да поеме семейния бизнес. Том, който е в нужда, се присъединява към Филип в прекрасен италиански живот, въпреки че няма намерение да го прави.
Рипли разработва схема за убийството на годеницата на Грийнлийф и отнемане на самоличността му, след като се влюбва в него.
Ален Делон първоначално ще играе Грийнлийф, а Рипли ще играе Жак Шарие.
***
Актьорът твърди, че Бела, съпругата на режисьора, и братята Хаким, двама известни продуценти, седят един до друг в фотьойл в далечния край на хола, когато посещават Рене Клеман.
Извинявам се, но мисля, че трябва да играя Рипли докато обсъждаме проекта. Докато Грийнлийф… „, Чувствам, разбирам и чувствам, че тази роля е за мен. Един от братята Хаким възкликва, докато се опитвам да им обясня случая си:
„Как?“ малък герой като теб, който е нищо и едва сега започва! Нямате право да говорите по такъв начин пред г-н Клеман и нашите продуценти. Трябва да се считаш за щастлив, защото ти е предложена роля.
Извинете, сър, но знам кой сте и какво сте направили, казах му. Не исках да обиждам никого, но се почувствах свободна да кажа, че не съм за ролята на Грийнлийф, докато Рипли е.
Продължихме да говорим, започнах да споря още веднъж, настроението се подобри и тогава настана мълчание. След това чухме „Rrrene, скъпа, малката е права!“ от другата страна на хола през този период на мълчание.
Беше приключило. Възнамерявах да изобразя Рипли. Никога няма да забравя това, обещавам!
Рене Клеман, който помогна на Делон да подобри играта си и да придобие известност по целия свят чрез Под яркото слънце, винаги ще му бъде невероятно благодарна.
***
***
След „Кристин“ и „Пътят на младостта“, какво ме притесни? Фразата „млад първи романтик“ започна да се залепва в главата ми. Бях наясно със собствената си противоположност.
Физическият ми външен вид винаги е бил приоритетен, сякаш това е всичко, което имах. Ролите на Ала Гарфийлд, Монти Клифт и Тайрън Пауър ми бяха предложени. Нямам какво да играя с меки сърца или готини любовници.
Белмондо и аз често бяхме представяни като съперници след това, така че не му завиждах, но осъзнах, че успехът може да дойде, без да е особено привлекателен. Понякога ми се искаше да мога да играя в мръсни дрехи с режисьора си. Твърде често красотата във филмовата индустрия реагира на критиката: без талант.
***
Делон преживява това след успеха на филма на Мишел Боарън от 1959 г. „Пътят на младостта“ (Le chemin des ecoliers) от 1959 г. В резултат на това актьорът възприема себе си като много по-смел и смел от другите.
младият Ален Делон.Сюжетът на лентата се фокусира върху Втората световна война и Антоан Мичю, ученик, който изглежда възрастен пред камерата, въпреки че все още е гледан от околните, играе ролята.
Дори женен за Ивета (Франсоаз Арнул), чийто съпруг е затворен в нацистки концентрационен лагер, е открит от Антоан. Освен това Антоан започва да търгува по необходимост на черния пазар с приятеля си Пол (Жан-Клод Бриали). Антоан трябва да води двоен живот от безпокойство, че прекалено честният му баща няма да научи за това. да бъде успешен бизнесмен, както и среден ученик от горната класа.
Актьорът направи впечатление на зрителите в „Кристин“, режисиран от Пиер Гаспар-Еуит и базиран на пиесата от 1894 г.“ Флирт “(Либелей) от Артър Шницлер, само година преди „Пътят на младостта“. Роми Шнайдер, който вече е известен с това, че играе Сиси, получава ролята на главния женски герой. Пред камерата зашеметяващата актриса избира партньора си само въз основа на снимка. Примамката на Ален Делон е толкова силна.
Шнайдер кани младия актьор да се изкачи по стълбите към върховете на киното по този начин.***
Актьорът без усилие облече униформата на лейтенант Франц Лобхаймер, любовник на баронеса Егерсдорф (Мишлен Прел), който развива чувства към невинния музикант Кристин.
Радваме се да видим как двамата главни актьори се влюбват в реално време и кой скоро ще стане двойка, поради което филмът продължава да ни съблазнява и днес.
Звучи шокиращо, когато Франц казва: „Мислим, че играем и вече е сериозно.“
Тази експертно изработена мелодрама е направена правдоподобна и конвенционална от таланта на Делон и Шнайдер. Сцената, в която Лобхаймер се преструва, че е щастлив ден преди дуел в опит да прикрие страданието си от годеницата си, демонстрира способността на младия актьор да предава нюансирани емоции.
