Приключиха редовните археологически проучвания в кв. Калетата на град Лом. Седма година подред се проучва участък до западната крепостна стена на късноантична крепост. Разкопките тук са започна през 1986 г. от Валери Стоичков. Проучванията бяха с акцент върху по-ранните периоди на обитаване, които предшестват самата крепост. Това са римско селище от II – III в. и два военни лагери от I в. Финансирането е осигурено от Министерство на културата, съобщи ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.
От II – III в. беше проучена керамична пещ, която е служила за изработка на качествени керамични съдове с червенолаково покритие. Тя е използвана по време, когато под Лом е функционирало цивилно селище. Край него се е намирала и една от римските митници, а неговото пристанище е било основно в западната част на Долна Мизия. През II и първата половина на III в. е и най-големия икономически и културен разцвет на Алмус за Античността. Съоръжението е запазено на място и експонирано.
Почти цялостно проучена беше казармена постройка от втората половина на I в. Нейната дължина е над 30 метра, а широчината – 10 м. Тя е приютявала подразделение на римска конна част. В северния край на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер. В казармената постройка са открити множество вносни керамични съдове, основно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този военен лагер е опожарен при военно нападение през 80те години на I в.
Изненада за екипа беше откриването на по-ранен лагер, принадлежал на неидентифицирана военна част, лагерувала при днешния Лом през първата половина на I в. От него частично бяха разкрити три успоредни рова, които обграждат крепостна стена. Рововете са с широчина от около 1,80 м и дълбочина 1,70 м, а в долната си част имат малки канали. Подобни съоръжения са проучени по река Рейн и датирани през първата половина на I в. Ровове от това време от Долен Дунав са съобщавани единствено при Хърлец (Августе) и Белене (Димум), но цялостните им параметри не са установени. Крепостната стена е изградена от кирпичени тухли. В границите на римските лимес в днешна България сходно съоръжение е проучвано единствено при легионния лагер Нове, край Свищов. Двете крепостни стени са и най-ранните известни към момента римски фортификации на Долен Дунав. Тази при Лом е спряла да функционира около средата на I в., когато рововете са запълнени, а стената е частично демонтирана, за да се изгради нов лагер, този път на конна част. Въпросът за времето на първото настаняване на римски гарнизон в Алмус остава открит, но не може да се изключи това да се е случило през първото или второто десетилетия на I в., тоест с началото на системното изграждане на римска отбранителна линия по Долен Дунав.
Най-ранното селище под квартал Калетата, открито на над 7 метра дълбочина, е от Късната бронзова епоха. Датира се около XI в. пр. Хр. От него беше частично проучено жилище, което е имало глинен под. Селището е принадлежало на добре известната в Северозападна България култура Балей-Орсоя.
При проучвания са открити близо 400 находки, които ще постъпят в Исторически музей – Лом.
