Астрономи за първи път заснеха звезда в последната ѝ фаза на живот. Тя е заобиколена от газ и прах, докато се насочва към гибелта си в огромна експлозия, наречена свръхнова, пише CNBC TV18.
Изследването е публикувано в четвъртък в списание Astronomy & Astrophysics. Никога досега в историята не са били уловени събитията от този ключов етап на една звезда и то не в Млечния път.
Именно затова според изследователите изображението е още по-забележително, тъй като наблюдаваната звезда не се намира в нашата галактика, а в съседна галактика, наречена Голям Магеланов облак.
Това е първото приближено изображение на зряла звезда в друга галактика, въпреки че новородена звезда в същата галактика беше забелязана в изследване, публикувано миналата година.
Умиращата звезда, наречена WOH G64, се намира на около 160 000 светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година – 5,9 трилиона мили (9,5 трилиона км).
Снимката, която е малко размита, е получена с помощта на интерферометъра Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория в Чили. Приближено означава, че изображението улавя звездата и нейната непосредствена околност.
На изборажението се вижда звездата, заобиколена от светещ яйцевиден пашкул от газ и прах, наречен мъглявина, очевидно изхвърлен от звездата. Забелязва се и слаб овален пръстен отвъд пашкула, вероятно изграден от повече прах.
„Звездата е в последния етап от живота си преди звездната смърт. Причината, поради която виждаме тези форми, е, че звездата изхвърля повече материал в някои посоки, отколкото в други. В противен случай структурите щяха да изглеждат сферични”, казва водещият автор на изследването Кейичи Онака от Университета Андрес Бело в Чили.
Друго възможно обяснение за тези форми е гравитационното влияние на все още неоткрита звезда спътник, добавя астрономът.
Според съавтора на изследването Джако ван Лоон от Университета Кийл в Англия, преди да започне да изхвърля материал, звездата WOH G64 е била с маса, около 25-40 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Този вид масивна звезда, наречена червен свръхгигант. По думите на Ван Лоон предполагаемата маса на звездата означава, че тя е живяла около 10 до 20 милиона години и скоро ще умре.
„Това е първото изображение на звезда в този късен стадий, която вероятно преминава през невиждана досега метаморфоза преди експлозията. За първи път успяхме да видим структурите, които обвиват звездата в нейната смърт. Дори в нашата галактика Млечен път не разполагаме с такова изображение”, казва астрономът.
Масивните звезди имат по-кратък живот от по-малко масивните. Например Слънцето вече е на повече от 4,5 милиарда години и му предстоят още милиарди.
Диаметърът на WOH G64 е огромен, тъй като тя се издува преди очакваната експлозия в скоро бъдеще. Ако се намираше в центъра на нашата Слънчева система, тази звезда щеше да се простира чак до орбитата на Сатурн, която е шестата планета от Слънцето.
„Установихме, че WOH G64 е променила значително външния си вид през последните 10 години. Това ни дава рядката възможност да наблюдаваме живота на една звезда в реално време, по-специално последните етапи на една тежка звезда преди смъртта ѝ в експлозия на свръхнова”, казва Онака, добавяйки, че тя става по-слаба, може би защото звездната ѝ светлина е забулена от изхвърления от нея газ и прах.
Големият Магеланов облак е спътникова галактика на Млечния път, така както и друга близка галактика, наречена Малък Магеланов облак. И двете са по-малки от нашата галактика и предлагат различни галактически условия, пише bTV.
Големият Магеланов облак например има по-малко прах от Млечния път и по-малко съдържание на т.нар. от астрономите метални елементи – тези, които са различни от водорода и хелия.
Тази особеност, казва Ван Лоон, „може да има значение за начина, по който звездите живеят и умират”. „Такива условия са били по-често срещани в ранната Вселена и може да приличат на Млечния път, когато е бил млад”, добавя ученият.