Ситуацията във Венецуела остава крайно напрегната и непредвидима след задържането на президента Николас Мадуро от американските военни. Макар Вашингтон да говори за „контролиран преход“, в страната се оформя сложен сблъсък между конкуриращи се центрове на властта, а рискът от дестабилизация и вътрешен конфликт остава реален, пише Deutsche Welle.
Само ден преди ареста си Мадуро заяви готовност за „сериозни разговори“ със САЩ. Вместо това на 3 януари американски сили нанесоха удар по Каракас и задържаха венецуелския лидер, който предстои да бъде изправен пред съд в Ню Йорк по обвинения за наркотероризъм. Събитията разтърсиха страната, която притежава най-големите доказани запаси от петрол в света, и поставиха началото на нов, силно нестабилен етап.
За временен президент бе обявена досегашната вицепрезидентка Делси Родригес, но това не внесе яснота относно бъдещото управление. Въпросите се множат – ще има ли реален политически преход, ще бъдат ли проведени нови избори и кой всъщност държи реалната власт в страната след падането на Мадуро.
Американският президент Доналд Тръмп даде ясен сигнал за намеренията на Вашингтон, заявявайки, че САЩ ще поемат управлението на Венецуела, докато бъде осигурен „сигурен и адекватен преход“. Според експерта по Латинска Америка Хесус Рензуло от института GIGA, Съединените щати вече са постигнали договорки с част от венецуелските елити. По думите му не е изключено и ограничено сътрудничество с фигури от досегашната власт, ако това улесни стабилизацията.
Сред венецуелците в изгнание преобладават надеждата и облекчението. Мнозина възприемат ареста на Мадуро като край на дългогодишен репресивен режим. Според професора по международни отношения Оливер Щюнкел от университета в Сао Пауло, за много венецуелци това е исторически момент, който отваря врата за промяна. В същото време обаче вътре в страната реакциите са далеч по-предпазливи.
Атаката срещу Каракас задълбочи и международното разделение. Десните политически сили в региона приветстват действията на Тръмп, докато леви партии и правителства говорят за грубо нарушение на международното право. Анализаторите предупреждават, че именно този идеологически сблъсък може да усложни допълнително ситуацията и да доведе до вътрешни протести или дори насилие.
Военната операция срещу Венецуела се вписва в по-широката стратегия на САЩ за възстановяване на доминиращата им роля в Западното полукълбо. В Националната стратегия за сигурност за 2025 г. Вашингтон ясно заявява намерението си да обнови доктрината „Монро“, възприемайки Латинска Америка като зона на ключово геополитическо влияние. Международни медии вече наричат този подход „доктрината Донро“.
Критиците обаче предупреждават, че подобни действия могат да създадат опасен прецедент. Според „Ню Йорк Таймс“ намесата във Венецуела рискува да легитимира авторитарни практики и да даде аргументи на режими като тези в Русия и Китай за аналогични интервенции в съседни държави.
Историческите паралели също не липсват. Военната акция напомня на американската инвазия в Панама през 1989 г. и ареста на диктатора Мануел Нориега. За венецуелската опозиция обаче геополитическите дебати са на втори план – за първи път от повече от четвърт век страната вижда реален шанс за политическа промяна.
Бившият кандидат за президент Едмундо Гонсалес, който спечели изборите през юли 2024 г., но не бе признат за победител, заяви, че Венецуела навлиза в решаващ момент. Проблемът е, че нито той, нито ключовата фигура на опозицията Мария Корина Мачадо се намират в страната, което сериозно ограничава влиянието им на място.
Реалната власт остава в ръцете на сложна мрежа от цивилни и военни структури. В центъра на вниманието е вътрешният министър Диосдадо Кабейо – фигура с огромно влияние върху силовите служби и считан за един от най-непредвидимите играчи в системата. Според доклади на ООН под негов контрол са действали служби, замесени в тежки нарушения на човешките права.
Венецуелските военни също играят ключова роля. Страната разполага с необичайно голям брой висши офицери, които контролират стратегически сектори като хранителните доставки, суровините и държавната петролна компания PDVSA. Част от тях може да сменят лоялността си, но анализаторите са скептични, че това ще доведе до бърза и безболезнена промяна.
Въпреки ареста на Мадуро, системата, която го поддържаше, остава до голяма степен непокътната. Именно това поражда основния въпрос – дали Венецуела е на прага на демократичен преход или навлиза в нов период на нестабилност, в който рискът от вътрешен конфликт остава напълно реален.
