След безпрецедентната военна операция на САЩ във Венецуела на 3 януари, при която президентът Николас Мадуро и съпругата му бяха задържани от американски специални части, президентът на САЩ Доналд Тръмп рязко засили агресивната си реторика към редица суверенни държави. Само дни след акцията в Каракас той поднови стари териториални претенции и отправи нови заплахи, които предизвикаха сериозно безпокойство в международната общност.
По време на разговор с журналисти на борда на президентския самолет „Еър Форс 1“ Тръмп заяви, че режимът в Куба „изглежда готов да падне“. Според него комунистическото правителство в Хавана трудно ще се задържи без доставките на евтин петрол от Венецуела – основен икономически партньор на островната държава през последните години.
„Не мисля, че ще е необходимо да действаме“, каза американският президент, запитан дали САЩ обмислят военна операция срещу Куба. В същото време той подчерта, че страната е в дълбока криза и „всичко там изглежда се разпада“, което бе възприето от анализатори като завоалирана заплаха за бъдеща намеса.
Реториката на Тръмп обаче не се ограничи само до Карибския регион. Американският президент изненадващо заговори и за възможна военна операция в Колумбия, която по думите му „му звучи добре“. Тръмп определи страната като „много болна“ и я обвини, че е управлявана от „болен човек, който обича да произвежда кокаин и да го продава на Съединените щати“. Без да споменава конкретни доказателства, той заяви, че това „няма да продължи дълго“, визирайки президента на Колумбия Густаво Петро.
Думите му предизвикаха остра реакция в Богота. Колумбийският президент, представител на левицата, категорично отхвърли обвиненията и ги определи като клевета. В публикация в социалната мрежа „Екс“ Петро заяви, че името му не фигурира в нито едно съдебно дело, свързано с трафик на наркотици, и призова Тръмп да прекрати нападките. Той също така разкритикува американската военна операция във Венецуела, определяйки я като опасен прецедент.
На фона на ескалиращото напрежение в Латинска Америка Тръмп отново повдигна и въпроса за Гренландия – тема, която вече веднъж разтърси отношенията между САЩ и Дания по време на предишния му мандат. „Имаме нужда от Гренландия от гледна точка на националната сигурност и Дания няма да може да се погрижи за нея“, заяви американският президент, без да навлиза в конкретика.
Изказванията му отново поставиха под въпрос уважението на Вашингтон към суверенитета на други държави и засилиха опасенията, че САЩ навлизат в нов етап на силова външна политика. Анализатори предупреждават, че комбинацията от военни действия, икономически натиск и агресивна реторика може да доведе до дългосрочна дестабилизация в цели региони.
След събитията във Венецуела става все по-ясно, че администрацията на Тръмп не възприема случилото се като изолиран акт, а като част от по-широка стратегия за разширяване на американското влияние. Дали това ще доведе до нови конфликти или ще принуди засегнатите държави да търсят по-тясно сътрудничество срещу Вашингтон, предстои да стане ясно.
