Предприятията разработват едни от най-бедните находища в света, но въвеждат най-новите технологии, обучават работниците и им плащат достойно
Възможно ли е да работиш с едни от най-бедните суровини, но да даваш 5% от брутния вътрешен продукт на България. И така в продължение на години. Отговорът на този въпрос е да, а доказателство е миннодобивната индустрия.
През 90-те години преживя криза и бе почти на ръба на оцеляването си. От колапса я извадиха най-вече български мениджъри, инвестираха, развиха я и стана водеща в икономиката ни. А хората не напускат предприятията, защото получават с 40% над средната заплата за страната.
Индустрията разработва едни от най-бедните находища в света, но успява да е печеливша най-вече заради инвестиции в най-новите технологии, без които компаниите няма да оцелеят. Нещо повече, те изпреварващо въвеждат иновации и авангардни решения. Паралелно с това не спират вложенията за развитие и на регионите, на чиито територии работят.
Идват обаче нови предизвикателства, но и възможности. В деня на свети Иван Рилски – покровител на миньорите, компаниите от отрасъла и Българската минно-геоложка камара
поглеждат към възможностите, които се
отварят пред бранша
Над 3/4 от всичко, което използваме в ежедневието си, е произведено от добити от земята суровини. Но дигитализацията и Зелената сделка извадиха на дневен ред още по-голямата зависимост на ЕС от доставките от трети страни, особено на критични суровини. Ясно е, че Европа не е сред богатите на полезни изкопаеми, а прогнозите са, че търсенето на суровини на континента ще се увеличи 6 пъти до 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г.
2024 г. е важна за миннодобивната индустрия. Европейският съюз зададе нови цели за суровините, определи кои са критично важни и стратегически (виж стр.X). Държавите от ЕС потребяват 30% от световния добив на критични суровини, а добиват едва 3% от тях. Поставената цел е до 2030 г. този дял да се вдигне до 10%.
България стои стабилно в минералносуровинната индустрия на Европа, а у нас тя расте с 13% през всяка от последните три години. За периода от 2020-а до 2023 г. това са 34%.
И през 2023 година браншът продължава
да има водещи позиции в Европа по добив
на мед, злато и лигнитни въглища
Основните суровини, които се добиват в България, освен въглищата, са оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор. Около 80% от минните дейности се извършват по открит способ.
А бъдещите търсения на пазара и ръстът при критичните суровини могат да стимулират миннодобивната индустрия за нови и мащабни инвестиции. Това обаче изисква стабилна бизнес и политическа среда.
Първата стъпка е да се засилят проучванията за суровини, които да осигурят желаната независимост. Необходимо е да се обнови базата данни за видовете полезни изкопаеми, защото информацията за подземните богатства на Европа датира като знания от 70-те до средата на 80-те години на миналия век.
На второ място е прегледът на регулаторната рамка. Нужен е баланс между поставените цели и възможностите за работа на минната индустрия като основен двигател на устойчивото развитие. Да не се допусне прекомерно рестриктивна регулаторна рамка за европейските минни компании, която да ги постави в неравностойно положение спрямо останалите части на света. Тук идва ключовата роля на институциите, включително българското правителство, от което бизнесът очаква да се отнесе с необходимото разбиране за важността на тези процеси. Също така да предприеме действия за постигане на конкурентоспособна и устойчива индустрия със синхрон с ЕС, се казва в анализа на Българската минно-геоложка камара.
Бизнесът, който добива суровините от земята, анализира и постигнатото. През 2023 г. минно-добивната индустрия извади и преработи 119,8 млн. тона руда и продукти.
Стойността на добива
е 4,2 млрд. лева
– с 4% по-малко от 2022 г., която беше рекордна. Спадът идва от намаления добив на лигнитни въглища заради по-малкото медни руди и по-ниските цени на пазара. Компенсира се с добива на златосъдържащи, тъй като ценният метал държи добра цена на световните борси.
18 857 души са наети в минно-добивния сектор, като 75% от тях в големите предприятия, а останалите – в малки и средни. Има спад от 1,3% в сравнение с предходната година. Отново той идва от намаляване на броя на миньорите във въгледобива, но и от въвеждането на нови и модерни технологии, които изискват по-малко хора в производствения процес.
Въпреки лекото свиване с най-голям дял са работещите във въгледобива – 40%, следва рудодобивът с 33 на сто, добивът на неметални полезни изкопаеми – 21%. Най-малко са наетите в добива на нефт и газ и спомагателните дейности – 6%.
Всеки един от тези 18 857 души е произвел продукция за 220 397 лв. за година. Производителността на труда продължава да е значително над средната за индустриалния сектор. Това позволява и по-високите възнаграждения на работещите в отрасъла.
През 2023 г. средната годишна работна заплата в добивната промишленост достига близо 33 хил. лв., което е над 40% от средната за страната. В сравнение с предходната година отчетеният ръст е 15%. Минералносуровинната индустрия е
сред четирите сектора с най-
високи възнаграждения
– след IT сектора, производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на професионалните дейности и научни изследвания.
С най-високи възнаграждения в бранша са работниците и служителите в рудодобива, а с най-ниски – тези в добива на неметални материали и суровини. Разходите на работодателите за труд за един зает са сред най-високите в страната – на трето място след IT сектора и енергетиката. През 2022 г. те възлизат на над 42 хил. лв. годишно.
От години минният сектор се грижи да си подготвя и осигурява кадрите. От 2015 г. е призната водещата роля на минералносуровинната индустрия в дуалното обучение. В регионите с развита минна промишленост компаниите подпомагат образованието с преподаватели, модерна материално-техническа база, условия за производствени практики в реална среда и редица допълнителни стимули за учениците. По този начин, освен че се осигуряват необходимите кадри по специфични професии, се дава възможност за работа и оставане на младите хора в страната и регионите. Факт е, че безработицата в тези общини е изключително ниска, а заплащането е сред най-високите, надхвърлящо дори средното за столицата.
Резултатно е и сътрудничеството с Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, който е основното висше учебно заведение в страната, подготвящо кадри за бранша. Бизнесът осигурява както платени производствени стажове и стипендии по време на обучението на студентите, така и преки възможности за професионална реализация.
Друг постоянен ангажимент на минералносуровинния отрасъл е опазването на околната среда. През изминалата година са реализирани множество проекти в тази посока. Рекултивацията на нарушени терени има ключово място в дейността на всяко минно предприятие. Процесът на възстановяване на терени не спира.
