Строителните материали са най-динамично развиващата се област в строителството, а благодарение на нормативни промени иновативни продукти ще навлизат по-лесно на пазара. Това коментираха участници във втория панел „Материали и технологии в услуга на строителството“ в рамките на форума Construction of Tomorrow, организиран от Investor.bg и Imoti.net.
„Ако досега проблемът за материалите в контекста на устойчивото строителство беше пожелателен и маркетингов въпрос, а пазарът се ръководеше от сертификацията на зелени сгради и беше сравнително малък, вече настъпват промени“, отбеляза доц. Румяна Захариева, ръководител на Катедра „Строителни материали и изолация“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
Тя посочи две постижения с промените в Регламента за строителни продукти. На първо място, още от догодина техните екологични показатели вече ще се декларират заедно с техническите. Строителните продукти ще се оценяват по показатели като въглероден отпечатък, използване на ресурси като вода и енергия и техния източник, формиране на отпадъци, рециклируемост.
Доц. Румяна Захариева. Снимка: Investor.bg
Освен това регламентът ще позволи по-лесно предлагане на пазара на иновативни продукти, очаква доц. Захариева. „С промените ще се дава възможност решение от типа на окачени фасади, с които да се осъществява топлоизолацията на дадена сграда, да се предлагат като комплекти. Това ще позволи нещата да се случват по-лесно и бързо“, прогнозира тя.
Доц. Захариева съобщи, че вече съществуват „умни“ материали, които променят изцяло концепцията за енергийна ефективност. Например топлоизолационните материали с фазово превръщане, при които се използва превръщането от твърдо в течно състояние, за да се акумулира или освобождава енергия – те могат да топлят или да охлаждат. Все повече ще се прилагат и решения за топлоизолация от растителни влакна или композитни материали, в които влакната са на база дървесина.
Според нея предизвикателство е не наличието на иновативни материали, а култивирането на изисквания към строителните продукти. „Залитнахме в посока интегрирани топлоизолационни системи, но има и други начини за обновяване на сградите. Сеизмичното укрепване пък е важно за всички съществуващи сгради“, отбеляза доц. Захариева.
Тя смята, че държавата може да помага за създаване на по-благоприятни и лесни условия за достъпа на новите продукти и технологии до пазара. Част от рециклираните материали не намират приложение в българското строителство, тъй като европейските стандарти ги разрешават, но българското национално приложение ги забранява, даде пример доц. Захариева и добави, че в Румъния при енергийно обновяване на сгради безвъзмездните средства, осигурявани от държавата, са повече, когато се използват материали от растителен, а не от петролен произход.
Мария Накова, ръководител на Европейски цифров иновационен хъб, отбеляза, че в момента се изпълнява Националната стратегия за цифровизация на строителния сектор и през 2027 г. ще бъдат възложени първите обекти. „Това означава всички компании да са готови с експерти, наличен софтуер и обучени кадри“, изтъкна тя.
Според нея дигитализацията е неизбежна, тъй като технологиите се развиват толкова бързо, че за да бъдат конкурентоспособни, компаниите трябва да следват това развитие. „Бизнесът е скептичен, но част от ролята на нашия хъб е да ги накара да повярват във всички новости“, коментира Накова.
Мария Накова. Снимка: Investor.bg
Пазарът на автоматично управление на сгради все още е нишов в България и такива системи се търсят основно от крайни клиенти, които знаят какво искат и са запознати с темата, каза Митко Цонев, основател на Valkrea House. „Услугата се предоставя на ниво планиране на даден обект, за да може крайният клиент да се възползва от тези дигитални възможности като оператор и ползвател вместо тепърва да търси как да бъдат интегрирани“, отбеляза Цонев.
Българският пазар обаче е по-неразвит от повечето други пазари, на които тази технология присъства и той вижда голям потенциал за това как се предоставят, вграждат и използват тези технологии. Проблем е, че норми и инициативи на ЕС се възприемат много бавно у нас в сравнение със страни, които са конкурентни на нашата като икономика, развитие и минало, посочи Цонев. Той даде пример с европейския индикатор за интелигентна готовност на сградите, който съществува от 2018 г., а в България не се споменава, въпреки че от 2024 г. според Министерство на енергетиката страната ни се намира в експериментална фаза.
Митко Цонев. Снимка: Investor.bg
Мирчо Мирев, ръководител отдел „Интеграции“ в Shelly Group, отбеляза, че не съществува институционалното налагане на правила и регулаторни механизми за подкрепа на определен тип поведение на крайния потребител. По-скоро се наблюдава естественото възникване на поведенческа промяна на потребителите в България и Европа. Според него през следващите две години най-силният елемент ще бъде локалното генериране на енергия, а фотоволтаиците са идеални за такъв тип производство.
Новите строителни материали се прилагат основно в новото строителство, но според участниците във форума има решения, приложими и за съществуващи сгради. Предизвикателството в бъдеще ще бъде как да бъде обновен сградният фонд и как тези решения да станат достъпни за по-голяма група от хора. В противен случай те ще останат индивидуални решения на информирани потребители.
Мирчо Мирев. Снимка: Investor.bg
Според доц. Захариева съществуват три причини иновациите в строителството в България да се случват по-бавно. Първата е естественото недоверие у нас към иновациите. Освен това липсват достатъчно експерти в съответните области, които да подпомогнат националните спецификации извън общата рамка. Фактор е и липсата на достатъчно средства за иновации.
“Научните изследвания, които биха създали иновации, най-често са въпрос на интерес на самите участници в проектите и на европейско финансиране. Но малцина са тези, които успяват да участват в големи, съществени проекти. Във висшите ни училища е много малък делът на работата по инавации, защото тя не се финансира, имаме закостеняла система, която не позволява студентите да бъдат включвани ефективно, а младите хора са двигателят на промените”, посочи тя и добави, че иновациите имат и определна стойност, която не е достъпна за голяма маса от потребителите.
Генерален партньор на Construction of Tomorrow е: Артекс Инженеринг
Основни партньори на Construction of Tomorrow са: Уникредит Булбанк и Shelly Group
Партньор на проекта е и: Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП)
Construction of Tomorrow се организира с подкрепата на: Nova Translate
Медийни партньори на Construction of Tomorrow са: Dnes.bg, Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV Bulgaria, Money.bg, Dir.bg, OFFnews.bg, Стандарт, Stroitel-bg.bg.
