Най-влиятелната фигура в Иран, аятолах Али Хаменей, почина след близо четири десетилетия начело на страната. Като върховен духовен водач и държавен глава той концентрираше в ръцете си окончателната дума по всички ключови въпроси, а президентът и правителството бяха подчинени на неговата воля. С кончината му страната навлиза в нов и несигурен етап, чиито последици тепърва ще се разгръщат.
През годините Хаменей наложи твърд курс както във вътрешната, така и във външната политика. Той превърна конфронтацията със Израел и САЩ в централен елемент от държавната стратегия. Под негово ръководство Революционната гвардия се утвърди не само като ключова военна сила, но и като влиятелен икономически фактор. От 90-те години насам Техеран подкрепяше свързани с него милиции и въоръжени групировки в различни части на Близкия изток, а паралелно с оспорваната ядрена програма беше ускорено и развитието на балистични ракети.
Смъртта на Хаменей безспорно бележи исторически поврат за Ислямската република. Въпреки това мнозинството анализатори смятат, че внезапен срив на режима е малко вероятен. Системата на управление е консолидирана в продължение на почти пет десетилетия след революцията и разполага със стабилни механизми за самосъхранение. Политологът Герлинде Гроитл от Университет Регенсбург определя режима като изключително устойчив и отбелязва, че в Техеран отдавна са били подготвени за подобен сценарий, включително чрез посочване на потенциални наследници.
Сред възможните развития се очертават няколко сценария. Един от тях е запазване на статуквото с бързо излъчване на ново ръководство и твърд контрол върху евентуални протести. Друг вариант е вътрешен разлом във властовите кръгове, при който част от елита или представители на силовите структури да се опитат да поемат управлението. Засега обаче няма видими признаци за сериозни пукнатини в управляващата система.
Съществува и хипотеза за поява на нова, по-умерена фигура, която да поеме курс към диалог със Запада, особено по темата за ядрената програма и ракетните разработки. Някои наблюдатели допускат и символична роля на живеещия в изгнание син на последния ирански шах Реза Пахлави, който заявява готовност да съдейства за преход към нова конституция и свободни избори. Реалното му влияние вътре в страната обаче остава неясно.
Според експертите съществен политически обрат би бил възможен само при разцепление в управляващите среди или ако Революционната гвардия промени позицията си. Израелският анализатор Раз Цимт коментира пред германското издание Der Spiegel, че стабилността на израелското ръководство не е пряко застрашена, но евентуална ескалация може да доведе до нови реакции от страна на Вашингтон.
На този фон експертите предупреждават, че кадрите на ликуващи хора по улиците на Техеран не бива автоматично да се тълкуват като начало на края на режима. Истинската промяна в Иран би изисквала много повече от спонтанни прояви на обществено недоволство и би зависела най-вече от динамиката в самия властови елит.
