Председателят на 51-вото Народно събрание Рая Назарян се срещна на „Дондуков“ 2 с президента Илияна Йотова в рамките на конституционната процедура по назначаване на служебно правителство. Срещата между двете беше закрита.
Разговорът е в изпълнение на чл. 99, ал. 5 от Конституцията във връзка с процедурата за назначаване на служебен министър-председател от кръга лица, определени в основния закон.
След срещата с президента Рая Назарян заяви пред журналисти, че е добре, че след кратка пауза конституционната процедура по избор на служебен министър-председател отново е в ход, тъй като българските граждани и политическите формации очакват бързи и скорошни избори.
„С президента Йотова обсъдихме какво е най-важното за този служебен кабинет, каква да бъде фигурата на служебния министър-председател, както и на вътрешния министър, защото всичко това е с цел да се постигне широко доверие сред избирателите. Основните функции на служебния кабинет са не само да поддържа държавата до избирането на редовно правителство, но и да обезпечи провеждането на честни и прозрачни избори – каквито са основните нагласи на обществото. Президентът има огромна роля и отговорност да направи преценка кой най-добре ще оправдае тези очаквания“, обясни Назарян.
Тя подчерта, че с президента са се обединили около аргументите, които многократно е изразявала публично. По думите ѝ всяко политическо лице, включително председателят на Народното събрание, принадлежи към конкретна политическа формация. Дори и да не участва в следващите избори, усещането за липса на безпристрастност би останало високо.
„Към който и да е председател на Народното събрание винаги ще има съмнения за евентуална намеса в изборния процес. Това би попречило на обществените очаквания за справедливост и честни избори. Същото се отнася и за вътрешния министър, който трябва да бъде максимално отдалечен от политическите формации и кандидатите за народни представители. С президента се обединихме, че това е по-правилното решение“, посочи още Назарян.
Относно промените в Конституцията тя заяви, че въпросният текст е диспозитивен, за разлика от останалите правомощия на председателя на парламента, които са императивни. По думите ѝ президентът има право на избор, а темата остава дълбоко дискусионна, включително и в самия Конституционен съд, който не е постигнал единна позиция.
По отношение на датата на изборите Назарян заяви, че е ясно, че те не могат да бъдат на 29 март. „В Конституцията е записано, че президентът назначава служебен кабинет и в двумесечен срок определя дата за изборите. Към настоящия момент няма яснота коя ще бъде датата, но със сигурност тя няма да е 29 март“, каза тя.
Постът на председател на Народното събрание е сред длъжностите, посочени в Конституцията, от които може да бъде назначен служебен министър-председател. Предстоят срещи на президента Йотова и с останалите потенциални кандидати.
От 23 януари досегашният вицепрезидент Илияна Йотова официално пое поста държавен глава, след като Конституционният съд реши, че пълномощията на Румен Радев се прекратяват предсрочно заради подадената от него оставка. Йотова е първата жена в историята на България, която заема поста президент.
Припомняме, че Радев връчи и трите проучвателни мандата за съставяне на правителство, но всички те бяха върнати неизпълнени. Първият мандат – на коалицията ГЕРБ-СДС, беше върнат веднага, вторият – на „Продължаваме промяната – Демократична България“, също не доведе до съставяне на кабинет. Третият мандат беше връчен на „Алианс за права и свободи“ (АПС), но и той беше върнат, с което се изчерпа конституционната процедура за формиране на редовно правителство и се отвори пътят към предсрочни парламентарни избори.
След промените в Конституцията от 2023 г. президентът може да избира служебен министър-председател от т.нар. „домова книга“ – ограничен списък от конкретни длъжности.
Част от потенциалните кандидати вече отказаха, сред тях са председателят на парламента Рая Назарян, омбудсманът Велислава Делчева и гуверньорът на БНБ Димитър Радев. В Конституцията не е посочено какво следва, ако всички допустими кандидати откажат да заемат поста.
На 18 януари Рая Назарян потвърди, че позицията ѝ остава последователна и непроменена. По думите ѝ председателят на Народното събрание е единственият от посочените в Конституцията, който е активен участник в политическия процес, а това поставя под съмнение гаранциите за безпристрастност при организирането на изборите.
Ако бъде назначен нов служебен министър-председател, той ще състави служебен кабинет и ще бъде обявена датата на предсрочните парламентарни избори.
Снимка:БТА
