Президентът на САЩ Доналд Тръмп учреди новия „Съвет за мир“ по време на Световния икономически форум в Давос, който представи инициативата като инструмент за гарантиране на глобалния мир, но тя предизвика остри критики и резерви сред европейски лидери и опасения за потенциално подкопаване на ролята на Организацията на обединените нации. България е сред основателите на този орган — учредителният акт на Съвета за мир бе подписан от премиера в оставка Росен Желязков по време на форума.
Според устава на Съвета за мир всяка държава членка се съгласява на тригодишен срок за членство, като в противен случай трябва да заплати глоба от 1 млрд. щатски долара. Участието на България в този орган, който вече включва 19 държави, беше прието с критика от редица европейски партньори, сред които Франция, Германия, Великобритания и Норвегия, които засега отказаха да се включат. От Европейския съвет Антонио Коща изрази съмнения относно обхвата на задачите на Съвета, начина на управление и съвместимостта му с устава на ООН, а единствените страни от ЕС, които засега са подписали устава, са България и Унгария.
Критиците на инициативата обръщат внимание на доминиращата роля на Тръмп в органа, включително неговото право на вето и пожизнен мандат като председател, както и на поканата към руския президент Владимир Путин, което предизвика допълнителни опасения, че Съветът за мир може да се превърне в конкурентна структура на ООН, въпреки заявената готовност на Тръмп за сътрудничество с организацията.
В България реакциите към участието в структурата са предпазливи и разделени. Доц. Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право, заяви, че правителството в оставка има формалните правомощия да представлява страната, но ключов въпрос остава какъв е правният характер на подписания документ — международен договор или харта с по-различен статут. Ако инициативата се квалифицира като международен договор, би следвало да бъде ратифицирана от Народното събрание по Конституцията.
Бившият външен министър Надежда Нейнски също изрази съмнения относно правния статут на Съвета за мир, като посочи, че Европейският съвет и Европейският парламент засега не са заели ясна позиция по темата. Тя отбеляза, че инициативата все още не е ратифицирана от американския Сенат и най-вероятно представлява т.нар. sole executive agreement, който не е част от международното право, и че пожизненото председателство противоречи както на американската конституция, така и на международните норми.
Политологът проф. Милена Стефанова коментира, че създаването на Съвета за мир е било изненадващо и все още не е ясно дали става дума за международен договор или за акт на независима воля на изпълнителната власт на САЩ. Според нея „най-вероятно Доналд Тръмп направи поредната акция“, чийто ефект и устойчивост ще се видят с времето, и изрази мнение, че това решение може да донесе „повече ползи, отколкото щети“ за България.
Политическият анализатор Слави Василев защити присъединяването на България, като заяви, че страната е постъпила правилно и че така се нарежда като самостоятелна държава, способна на самостоятелна външна политика. Той подчерта, че това участие не означава автоматично „обръщане към Изток“, а по-скоро възможност за пряка връзка с американската администрация за решаване на важни външнополитически въпроси, като например мира и сигурността в Близкия изток.
От друга страна, критиците като бившия заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев смятат, че България „няма никакви външнополитически ползи“ от участието си. Той предупреди, че пожизненото председателство на Тръмп и правото му на вето означават, че американският президент ще взема решения еднолично, което може да противоречи на резолюции на ООН и да намали влиянието на България в такива дискусии.
Мариян Карагьозов от Института по балканистика към БАН посочи, че реакцията на Европа е „доста хладна“, тъй като първоначалната идея за орган фокусиран върху хуманитарната ситуация в Газа е прераснала в много по-широка инициатива, която може да се възприема като опит за създаване на паралелна ООН с по-малка легитимност. Според него структурата на Съвета страда от дефицит на демократична легитимност, тъй като на всяко ниво участниците са директно посочени от американската администрация, което поставя под въпрос тяхната легитимност в очите на широката международна общност.
Политическите реакции у нас също са разнопосочни. От „Да, България“ настояват преди ратификацията в Народното събрание да има произнасяне от Конституционния съд дали подписаният документ е съвместим с конституцията на страната. Други депутати от ДБ критикуват правителството в оставка за предприетия ход, като посочват, че България се отдалечава от общата европейска позиция и рискува да понася дълготрайни щети за икономиката.
Снимка:БГНЕС
