След отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро несигурността в страната нараства, а въпросите около случващото се стават повече от отговорите. В Каракас и други големи градове хората живеят в напрежение, има прекъсвания на електрозахранването, а страхът от безредици принуди някои търговски вериги временно да ограничат продажбите. По думите на венецуелския икономист Мануел Съдърланд ситуацията е нестабилна и населението избягва да излиза навън, докато чака яснота за бъдещето на страната.
Все по-упорито се налага тезата, че свалянето на Мадуро може да е резултат не само от външен натиск, но и от вътрешно предателство. Политическият анализатор Хесус Рензуло от Германския институт за глобални и регионални изследвания GIGA допуска, че венецуелският лидер е бил „изтъргуван“ от собственото си обкръжение. Според него случващото се наподобява внимателно режисиран вътрешен театър, който САЩ са готови да приемат, стига новото управление да се подчинява на Вашингтон. Показателни в това отношение са и думите на американския сенатор Марко Рубио, който даде ясно да се разбере, че за САЩ не е от значение какво говори венецуелското правителство, а дали изпълнява поставените му условия.
Тази двойственост проличава и в поведението на временната президентка Делси Родригес. От една страна тя демонстративно защитава тезата, че Мадуро е единственият легитимен държавен глава, а от друга – от години е ключовият посредник в неофициалните контакти между Каракас и Вашингтон. Именно Родригес и брат ѝ водеха преговорите със САЩ от името на режима, което поставя под съмнение острия антиамерикански тон в официалната реторика.
Според анализатори венецуелското ръководство следва стратегия на публичен „антиимпериализъм“, който прикрива готовността за прагматично сътрудничество със САЩ. Идеологическата линия остава непроменена на думи, но зад кулисите се водят разговори за условията, при които страната може да се върне в американската сфера на влияние. Вашингтон не крие конкретните си очаквания – скъсване на тесните връзки с Русия и Китай и завръщане на американските петролни компании във Венецуела, която разполага с най-големите доказани петролни резерви в света.
Прави впечатление обаче, че от страна на САЩ липсват ясни искания за освобождаване на венецуелските политически затворници или за провеждане на демократични реформи. До този момент настояванията се ограничават основно до освобождаването на американски граждани, задържани във Венецуела. Това, според експерти, е показателно за истинските приоритети на Вашингтон.
Ключов фактор в този сложен уравнение остават военните. Армията е гръбнакът на властта във Венецуела и досега демонстрира лоялност към режима на Мадуро. Смяната на управлението крие сериозни рискове за висшия офицерски състав, който контролира значителни икономически ресурси и може да бъде подведен под отговорност за репресии срещу опозицията. Макар министърът на отбраната Владимир Падрино засега да подкрепя временната президентка Родригес, напрежението под повърхността остава. Според икономиста Съдърланд Делси Родригес няма силна подкрепа сред военните, а в страна с хиляди генерали всеки от тях очаква гаранции за бъдещите си позиции и привилегии.
В същото време опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо остава встрани от реалната власт. Макар да успя да обедини голяма част от венецуелците срещу режима и да получи международно признание, включително Нобелова награда за мир, тя се оказа без реална подкрепа от страна на САЩ. Администрацията на Доналд Тръмп ясно даде да се разбере, че Мачадо не е част от техния план, което сериозно ограничи възможностите ѝ за влияние.
Според анализатори бъдещето на Венецуела ще зависи от това дали вътрешният натиск и международният интерес могат да се срещнат в една точка – организиран демократичен преход с реални избори. Засега обаче сигналите сочат друго: фокусът на САЩ остава върху петрола и геополитическото влияние, а не върху демокрацията. Така страната рискува отново да се окаже разменна монета в голяма геополитическа игра, в която легитимността на властта е второстепенен въпрос.
Снимка:БГНЕС/колаж
