Европейската централна банка (ЕЦБ) ще запази разходите по заемите в еврозоната на ниво от 2% до 2027 г., показва проучване на Bloomberg сред икономисти.
Прогнозата включва задържане на депозитната лихва и на следващото заседание на финансовата институция, планирано за следващата седмица. Все пак, допълнителни действия не са напълно изключени – една трета от анкетираните очакват поне още едно намаление в допълнение към осемте досега, докато 17% прогнозират едно или повече повишения до края на следващата година.
Заседанието през декември, когато за първи път ще бъдат представени нови прогнози, включващи 2028 г., се смята за решаващо.
Според експертите, ръководството на ЕЦБ, начело с председателя Кристин Лагард, едва ли ще промени лихвените проценти скоро, тъй като е доволно от темпа на покачване на цените и от устойчивостта на европейската икономика. Паричната политика в момента е „в добро положение“, което позволява гъвкава реакция при нови предизвикателства.
А такива не липсват. Европа е в капана на ново търговско напрежение между САЩ и Китай – този път за полупроводници и редки метали, докато пониженията на кредитния рейтинг на Франция усложняват нейната фискална ситуация. На този фон в Германия нарастват съмненията относно ефективността на планираните мащабни инфраструктурни и отбранителни инвестиции.
„Не очакваме повече намаления на лихвите тази година, но ЕЦБ ще запази възможностите си отворени,“ коментира Денис Шен, икономист в Scope Ratings. Експертът предупреждава и за риска от значително поскъпване на еврото на ниво над 1,20 евро за долар и допълнителни намаления на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ.
„Възможността към края на годината или в началото на следващата е по-скоро за ново облекчаване, отколкото за затягане“, добавя Шен.
Аргумент в полза на ново намаление би бил, ако декемврийската прогноза покаже инфлация значително под целта от 2% през 2028 г. – според анализаторите ниво от 1,6% би било прагът, при който ЕЦБ почти сигурно ще намали разходите по заемите.
В краткосрочен план рисковете за растежа и инфлацията се смятат за балансирани, но несигурността за по-далечния хоризонт остава висока. Въпреки това, повечето икономисти се притесняват повече от повишение на цените, след като инфлацията в еврозоната достигна 2,2% през септември – най-бързият темп за последните пет месеца.
„Инфлацията остава близо до целта и въпреки че някои показатели за растеж отслабнаха през последните месеци, няма основания за промяна в паричната политика,“ коментира Нериюс Мачулис, главен икономист на Swedbank.
Дори и при ново намаление на лихвите, анализаторите смятат, че ефектът върху търсенето ще е ограничен. Над 60% от тях посочват, че растежът е възпрепятстван еднакво от циклични и структурни фактори, а повечето от останалите обвиняват предимно структурните проблеми на еврозоната.
Допълнителни рискове произтичат и от затрудненията във веригите на доставки, особено в автомобилната индустрия, които се засилиха след като правителството на Нидерландия, под натиск от Вашингтон, пое контрола върху китайската компания Nexperia, произвеждаща чипове – действие, което предизвика отговор от Пекин под формата на ограничения върху износа.
Политическата несигурност също натежава върху региона след поредния срив на френското правителство, докато в Германия общественото мнение все повече се обръща срещу канцлера Фридрих Мерц.
Икономистите Пиа Фромлет и Маркъс Виден от SEB очакват лихвите да останат непроменени до 2027 г., но задават въпроса: „Защо не и ново намаление, ако инфлацията продължи да се забавя, а растежът изглежда несигурен?“
