Проектите се бавят, част от компаниите се отказват или отлагат инвестиции
Бизнесът с ток от вятърни турбини върви бавно, а заложените цели до 2030 г. няма да бъдат постигнати, съобщи Ройтерс. А те са да има инсталирани мощности от 500 гигавата според Международната агенция за възобновяема енергия.
Част от компаниите дори планират да се оттеглят. Ройтерс посочва се, че BP обмисля продажбата на дела си в офшорни централи, а Equinor отказва планирани инвестиции във Виетнам, Португалия и Испания. GE Vernova – един от най-големите доставчици на турбини, пък няма нови поръчки.
Не са никак оптимистични резултатите и в САЩ
През 2021 г. там бяха планирани паркове с мощност от 31 гигавата към 2030 година. В момента обаче има вятърни турбини от едва 200 мегавата. Забавяне има и в Европа – Великобритания, Нидерландия и Германия ще постигнат 60-70% от заявените си цели до 2030 г. В индустрията очакват дори наполовина по-малко мощности от обявените 120 гигавата.
Една от причините за бавното развитие е цената. Изграждането на офшорни паркове е достигнало до 230 долара за мегаватчас – до 40% по-скъпо спрямо последните две години. За сравнение, за вятърни турбини на сушата цената е средно 75 долара за мегаватчас.
Бизнесът с офшорни централи, които да правят ток от вятъра в морето, се предвиждаше да бъде развит и в България. В началото на годината
в предишния парламент дори мина на първо четене
Закон за енергията от ВЕИ в морските пространства.
В него е записано, че ще се дават концесии за срок до 30 г., като той може да се удължи с не повече от 5 г.
Законът обаче така и не бе приет окончателно заради критики. Основната бе за предвидените т.нар. договори за разлика. При тях се слага таван на цената на тока от 160 лв. за мегаватчас. Ако цената на борсата е над него, тогава държавата печели, но ако падне под това ниво, ще се доплаща от фонда за енергийна сигурност. Според редица енергийни експерти това всъщност е държавна помощ.
