Президентът Румен Радев официално подаде оставка като държавен глава, а политическите очаквания са, че ще се включи в надпреварата за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Заради изключително кратките срокове до вота обаче възможността той да създаде и регистрира собствена политическа партия по Закона за политическите партии е на практика нулева. Процедурата по учредяване на нов политически субект в България е продължителна и административно тежка и изисква време, с което в момента президентът не разполага.
Законът предвижда първо формиране на инициативен комитет от минимум 50 души с нотариално заверени подписи, след което в рамките на три месеца трябва да се проведе учредително събрание с най-малко 500 участници. Успоредно с това е необходим и списък с минимум 2500 членове с пълни лични данни. Следва съдебна регистрация в Софийския градски съд, която по закон може да отнеме до един месец, както и допълнителни срокове за обжалване и задължително обнародване в „Държавен вестник“. Едва след приключването на всички тези етапи партията може да бъде регистрирана в Централната избирателна комисия не по-късно от 45 дни преди изборите. Именно тези срокове правят самостоятелното участие на нов политически проект в предстоящия вот практически невъзможно.
Подобни законови ограничения и в миналото са принуждавали нови политически лидери да търсят алтернативен път към участие в избори чрез използване на регистрацията на вече съществуващи партии, които да служат като т.нар. мандатоносители. Най-емблематичният пример в българската политическа история е от 2001 година, когато движението на Симеон Сакскобургготски не получи самостоятелна съдебна регистрация. За да участва в изборите, той използва регистрациите на Партията на българските жени и Движението за национално възраждане „Оборище“. Това не попречи на коалицията около него да спечели изборите и да състави правителство със 120 народни представители.
Сходна ситуация се повтори и през 2021 година с появата на „Продължаваме промяната“. Кирил Петков и Асен Василев не разполагаха с достатъчно време за самостоятелна регистрация и проектът им се яви на изборите чрез коалиция с вече регистрирани партии, сред които „Волт“, „Средна европейска класа“ и политическо движение „Социалдемократи“. По този начин формацията успя да участва във вота и впоследствие да спечели първото си парламентарно представителство.
През 2022 година аналогичен път избра и политическият проект „Български възход“ на бившия служебен министър-председател Стефан Янев. Поради липса на време за самостоятелна регистрация формацията влезе в парламента чрез коалиция, изградена около вече регистрирани политически субекти, което позволи на проекта да се позиционира на политическата сцена.
Най-пресният пример за подобна юридическа маневра е казусът „Алианс за права и свободи“ от 2024 година. След разкола в ДПС фракцията, свързвана с Ахмед Доган, изгуби правото да използва марката „ДПС“ за участие в парламентарните избори. След съдебни спорове за името и регистрацията те се явиха на вота под формата на коалиция „Алианс за права и свободи“, обединяваща „Земеделски народен съюз“ и партия „Справедлива България Обединени Родолюбци“, което им позволи да запазят присъствието си в Народното събрание.
В този контекст политическите анализатори са на мнение, че ако Румен Радев реши да участва в предстоящите парламентарни избори, най-вероятният му път също ще бъде чрез вече регистрирани формации, които да поемат ролята на мандатоносители. Сред потенциалните варианти се посочва движението „Трети март“, което събра хиляди подписи в подкрепа на запазването на националния празник и обяви Радев за свой неформален лидер, макар държавният глава категорично да се разграничи от тях и да заяви, че няма нищо общо с подобни инициативи.
Друг възможен вариант е партията „България може“, учредена в края на 2024 година, която бързо се утвърди като потенциална платформа за участие на Радев в изборите. Сред ключовите фигури в нея са бившият президентски съветник Александър Маринов, както и икономистът Кузман Илиев и бившият депутат Иво Русчев, които са съпредседатели на формацията.
Като реалистичен вариант остава и „Български възход“ на Стефан Янев, който поддържа диалог с президентската институция и има вече изградено парламентарно присъствие. Сред спряганите формации са още „Левицата!“ и партия МИР, които разполагат с регистрация и традиционно се позиционират близо до президентската институция.
Подкрепа за Румен Радев вече заяви и почетният председател на „Алианс за права и свободи“ Ахмед Доган, който публично обяви, че формацията ще застане зад него и ще работи за изграждането на широка политическа подкрепа. В същото време от „БСП – Обединена левица“ също не изключват възможността за партньорство, като лидерът на АБВ Румен Петков заяви, че обществените нагласи предполагат активно и лично участие на Радев в парламентарните избори.
Снимка:БТА
