С един проект в Чепеларе бяха подновени сградата на музейната сбирка, паметникът Малката Шипка и градския парк
“Част от музея бе затворена заради рушаща се стена преди ремонта му. Сега след обновяването му освен съвременен вид пространството позволява да изложим и по-голяма част от близо 4500 експоната”, казва уредникът му Марин Господинов.
Музеят на родопския карст в Чепеларе е единственият по рода си в Югоизточна Европа. След цялостния му ремонт по проект “Интегриран подход за развитие на културни и природни обекти в Чепеларе, България, и Просочани, Гърция” посещаемостта от туристи и учащи се е увеличила в пъти, казват от общината.
Той вече е и част от 100-те национални туристически обекта.
Музеят има богата експозиция от минерали, скъпоценни и полускъпоценни камъни,
различни видове скали и пещерни образувания. В отдела по пещерна палеонтология са показани какви животни са обитавали пещерите.
В него има възстановен изцяло от естествени кости скелет на пещерна мечка, както и част от долна челюст на леопард, която е най-старата кост от такова животно, намерена в Европа.
“Целият музей е обновен. Поставена е външна изолация на стените и е ремонтиран покривът. Сменена е дограмата навсякъде. Стените, подът и таванът са ремонтирани със съвременни материали.
Чрез проекта вече има нова стая за екскурзоводите, с нови мебели и два компютъра. Направена е нова зала за презентации пред посетители с 3D вентилатори и 2 проектора”, описва Господинов.
Музеят е с изцяло нов дизайн на всички помещения в сградата и ново оборудване, както и декорация, имитираща карстова пещера с отливки. Музейните експонати са разположени и аранжирани върху съвременни нови стъклени шкафове, изложбени маси, полици и витрини.
Пространството в централната зона на музея е преустроено в зала, оборудвана с мултимедиен проектор, компютърна система и екран, за да се представят пред посетителите животинските видове, които живеят в пещерите, и тези, които са ги обитавали в миналото.
Уред за холограмно изображение също представя животните, както и хората, обитавали пещерите преди хиляди години.
От създаването му през 1980 г. музеят не е бил ремонтиран. Той е дело на чепеларския учител и спелеолог Димитър Райчев, който проучва родопските пещери от 1950 г. Райчев е подкрепен от други ентусиасти научни специалисти и пещерняци и е създаден пещерен клуб.
Започва научно изследване на пещерите и само за 5-6 г. са проучени близо 200 пещери в Родопите,
а резултатите са събрани в музейна сбирка по пещерно дело, която по-късно става музей.
По същия проект на обща стойност 1 622 407 евро, реализиран заедно с гръцката община, в Чепеларе е обновен изцяло и паметникът на загиналите във войните чепеларци, наричан от местните Малката Шипка.
Монументът в Чепеларе е почти идентичен с Паметника на свободата, единственото, което го различава, са размерите и това, че е издигнат от бял камък. Висок е 13 метра. Построен е почти изцяло с дарения.
Първите крупни постъпления във фонда започват през 1935 г. Открива се “Златна книга”, в която се записват всички парични постъпления, пожелания и емоционални откровения на дарителите. На първата страница има автограф на цар Борис Трети с дата 6 май 1936 г.
Паметникът е построен от местни строители. Те са ръководени от най-големия дарител Георги Хаджикостадинов, който дарява за строежа 155 хил. лева. Открит е година по-късно и е осветен от Пловдивския митрополит Максим.
По проекта е обновено цялостно пространството около паметника. Заради панорамния изглед към града се посещава от много туристи. Поставени са пейки в амфитеатрален вид с общо 70 места за сядане, сменени са и парапетите.
Оформен е и детски кът, ситуиран в югозападната част на форума. В него e изкопан окоп, с който се цели нагледно запознаване на децата с историята. Доставен е макет на бойно оръдие от епохата на войните през миналия век.
Осветлението на паметника и пространството е със скрити в терена осветителни тела и алейното осветление с енергоспестяващи лампи.
Паметникът е част от “Звук и светлина – паметта на Чепеларе”
Свeтлиннo-звyкoвият cпeктaкъл aкцeнтиpa въpxy вeличиeтo нa иcтopиятa, нa вaжнитe мoмeнти oт биткитe пpи оcвoбoждeниeтo нa Poдoпитe, кaктo и въpxy paзвитиeтo нa Чeпeлape пpeз гoдинитe и дo днec.
“От програмата на ЕС поискаха да представим още един проект, свързан със съхраняване и подобряване на местната култура, паметници и природни туристически ресурси и популяризиране на различни форми на туризъм, тъй като имаше свободни средства.
Така освен музея и паметника облагородихме и градския парк, който стана любимо място и на чепеларци, и на туристи. Той привлича деца и възрастни, а вече е и сцена на фестивали, лятно кино, театрални постановки”, казва Антоанета Аговска, зам.-кмет на Чепеларе.
В парка са вложени 460 хил. лв. Има 3 детски площадки, голяма алейна мрежа, 3 чешми и 100-метрова писта за бягане, покрита с каучукова настилка. Паркът е с ново осветление с енергоефективни осветителни тела. Оформени са зони за отдих с перголи, пейки и маси.
С цел популяризиране на интересните и знакови туристически забележителности са поставени 4 табла с информация за интересни обекти и забележителности на територията на общините Чепеларе и Просочани.
На гърбовете на информационните табла са поставени винили с колажирани снимки на рисунки, предоставени по желание от деца, живеещи в общината, участвали в конкурса “Нарисувай Чепеларе”. По този начин и най-малките жители имат участие в разкрасяването на парка и ще бъдат съпричастни към опазването му.
