България се е превърнала в една от ключовите опорни точки на източния фланг на НАТО в подготовката за евентуален военен сблъсък с Русия. Това заяви Юрий Пилипсон, директор на Втори европейски департамент в руското Министерство на външните работи, в интервю за руската агенция ТАСС.
По думите му страната ни, „за съжаление“, е сред най-важните плацдарми на алианса, а предоставянето на територия за военни приготовления неминуемо води до сериозни рискове за сигурността. Изказването му беше направено в контекста на информацията за планове на НАТО за изграждане на нова военна инфраструктура в България.
Пилипсон подчерта, че Москва следи внимателно натрупването на сили и ресурси на НАТО, както и разширяването на военната му инфраструктура в близост до руските граници, включително на българска територия. Според него това се случва на фона на „агресивната политика“ на алианса и на призивите в неговите редици за подготовка за военен конфликт с Русия.
Руският дипломат заяви, че Русия разполага с капацитет да отговори на всякакви заплахи чрез военно-технически мерки, като се позова и на неотдавнашни изявления на президента Владимир Путин. В същото време, по думите му, руското ръководство предпочита политически и дипломатически решения и поддържа отворени каналите за диалог, макар и без „желаната взаимност“ от другата страна.
В изявлението си Пилипсон припомни, че отношенията между България и Русия се регулират от Договора за приятелски отношения и сътрудничество, подписан през 1992 г., който остава в сила. В него е заложено разбирането за изключване на войната и заплахата от употреба на сила като средство за решаване на международни спорове, както и ангажимент за намаляване на въоръженията и въоръжените сили в Европа до възможно най-ниско равнище.
Договорът предвижда също страните да не допускат използването на своята територия за въоръжено нападение или други насилствени действия срещу другата страна. Според Пилипсон обаче София е „забравила тези задължения“.
Руският дипломат изрази мнение, че в много отношения сегашната политика на България е наложена отвън чрез западни кръгове, намиращи се под контрол. Той определи като „абсурдно от гледна точка на българските национални интереси“ Русия да бъде разглеждана като заплаха и заяви, че Москва никога не е имала и не може да има планове за нападение срещу България.
В този контекст Пилипсон припомни историческите събития, при които руски войници са влизали на българска територия с „освободителни мисии“ – по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. и в заключителния етап на Втората световна война. По думите му именно тези моменти са определили „изключително приятелския, дори братски характер“ на двустранните отношения в продължение на десетилетия.
Той допълни, че обикновените българи помнят историята и в голямата си част трезво оценяват ситуацията, без да желаят страната им да бъде превърната във „фронтова държава“. Според него въпреки русофобския курс, поет от София, в България все по-често се чуват протести срещу тази политика, което дава основания за умерен оптимизъм, че здравият разум и стремежът към свобода ще надделеят.
