Процесът по увеличение на лихвите започна, но е плавен, което го прави трудно забележим за индивидуалните длъжници, коментира Петър Илиев, оперативен директор на CreditLand
Българската народна банка (БНБ) вижда риск от прекомерно задлъжняване на домакинствата заради големите кредити. При едно бъдещо увеличение на лихвените проценти това може да забави обслужването на кредитите, а това ще повлияе на портфейлите на банките. Целта е да се охлади пазара и да се ограничи достъпа до кредитиране до най-рисковите кредитополучатели. През последните години жилищното кредитиране расте непрекъснато и пазарът на недвижимите имоти трябва да бъде предпазен от потенциално надуване на балон. Това коментира Петър Илиев, оперативен директор на CreditLand, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Процесът по увеличение на лихвите започна, но е плавен, което го прави трудно забележим за индивидуалните длъжници, посочи Илиев.
По думите му нашата финансова система е относително затворена и се финансира изцяло от вътрешния пазар – от депозитите на населението. Към момента банките имат достатъчно ликвидност. Четири банки в България имат 81% пазарен дял в ипотечното кредитиране – ОББ, ДСК, “Уникредит Булбанк” и “Пощенска банка”, каза той.
Лихвите на банките неименуемо ще растат, прогнозира Илиев. Средната лихва по единица лев по сметка или депозит е около 0,11%-0,12%. „Съотношението на кредитите на фирми и физически лица спрямо депозитите на фирми и физически лица е към 75%, докато средното за еврозоната е 97%“, коментира той. Това поставя тавана достатъчно високо, че банките да продължат да кредитират потребители. Разбира се, това притеснява регулаторите като БНБ.
Българите не си мечтаят да изплащат кредити за 30 или 35 години. Всички се целят да погасят предсрочно. Обикновено срокът от 35 години се дава, когато доходите не достигат за тази сума. Дългите срокове се търсят напоследък поради известна несигурност, каза още Илиев.
В момента лихвите по ипотечните кредити в България са едни от най-ниските – средно е 2,5%, подчетра той.
Според Петър Илиев тази ситуация не е безпрецедентна. Двуцифрени ръстове на ипотечните кредити е имало и преди. Подобна ситуация имаше и в годините преди финансовата криза през 2008 г., но ситуацията не е идентична. Тогава кредити се отпускаха без обстойни проверки. Всъщност, можем да кажем, че през 2008 г. година ситуацията беше съвсем различна, добави той.
Новите мерки на БНБ ще се отразят на строителния бранш отрезвително, смята Илиев. Основният мотив хората да търсят максимално финансиране е, че цените на имотите поскъпнаха много. „В момента пазарът се състои основно от ново строителство. Това означава един сериозен разход от момента на придобиване на имота до обзавеждането му и привеждането му в експлоатация“, припомни експертът. Хората се застраховат, като взимат по-големи ипотечни кредити, коментира той.
Най-голямо ограничение е условието вноските по кредитите да не надвишават 50% от доходите на потребителите. В дебелите книги пише, че вноските на кредитите не бива да са дори повече от 35%. Всичко останало вече говори за задлъжнялост, каза Илиев. Причината нашите банки да дават по 60% е, че има разминаване между официалните и реалните доходи на домакинствата. Например доходите от наем не се приемат напълно от банките. Тук дори не говорим за сивата икономика, коментира той.
Илиев посочи, че хората със съотношение дълг-доход над 50% могат да потърсят по-малък апартамент или да разсрочат кредита във времето.
Целия разговор с Петър Илиев можете да видите тук.
Всичко от предаването “Светът е бизнес” на Bloomberg TV Bulgaria можете да видите на сайта на телевизията