Размяната на затворници между Русия и Запада преди две седмици беше безпрецедентна по формат и мащаб. За първи път в сделката бяха включени не само хора, обвинени в шпионска дейност, но и политически активисти и правозащитници.
Вероятно първият подобен жест между Запада и СССР е през 1976 г. – дисидентът Владимир Буковски срещу най-известния чилийски политзатворник Луис Корвалан, генерален секретар на тамошната комунистическа партия. По този повод поетът Вадим Делоне, когото съдят заедно с Буковски през 1967 г., пише станала впоследствие популярна в Съветския съюз частушка:
Обменяли хулигана
На Луиса Корвалана.
Где б найти такую блядь,
Чтоб на Брежнева сменять?
Но все пак тазгодишната сделка повече прилича на размяната през 1979 г., когато срещу пет съветски дисиденти Западът дава двама съветски разузнавачи на служба в ООН. В СССР са върнати сътрудниците от Първо главно управление, тоест външното разузнаване, на КГБ Рудолф Черняев и Валдик Енгер, а от страната са екстрадирани Александър Гинзбург, Едуард Кузнецов, Мирка Димшиц, Валентин Мороз и Георгий Винс. Както отбелязват медиите, това е първият случай, когато руски дисиденти са разменени срещу техни сънародници.
Във всичко това има и българска следа – през 1985 г. на берлинския мост “Глинике” (после по тези събития снимаха филм с Том Ханкс – б.р.) четирима източноевропейци са разменени срещу 25-има (според други източници 23-ма) западни агенти, държани в арестите на ГДР и Полша.
Сред предадените на СССР е и българският гражданин Пеньо Костадинов, двама граждани на ФРГ и полякът Мариан Захарски.
През 1986 г. вече при Горбачов разменят правозащитника и дисидент Натан Шарански срещу арестуваните в САЩ чехословашки агенти Карел и Хана Кьохер, съветския разузнавач Евгений Земляков, полския шпионин Йежи Качмарек и Детлеф Шарфенорт, служител на източногерманските тайни служби Щази, арестувани във ФРГ.
Представяме ви главните действащи лица в размяната, като започваме с хората, които бяха предадени на САЩ и Германия.
Кого Русия пусна на Запад
Еван Гершкович, Пол Уилън, Алсу Курмашева, Владимир Кара-Мурза, Андрей Пивоваров, Иля Яшин, Саша Скочиленко, Ксения Фадеева, Лилия Чанишева, Вадим Останин, Олег Орлов, Кевин Лик, Герман Мойжес, Рико Кригер. Също така още двама, чиято самоличност не е официално потвърдена, но вероятно става въпрос за Патрик Шобел и Демиури Воронин. Общо 16.
Кого западът пусна в Русия
Вадим Красиков, Артьом и Ана Дулцеви, Михаил Микушин, Павел Рубцов, Роман Селезнев, Владислав Клюшин, Вадим Конощонок. Общо 8.
19-годишният германски гражданин Кевин Лик осъден, защото снимал от прозореца вкъщи
19-годишният Кевин Лик, гражданин на Русия и Германия, беше осъден на 4 години затвор за държавна измяна, но беше освободен и предаден на немските власти в рамките на безпрецедентната размяна.
Според версията на следствието все още като непълнолетен Лик бил извършил “визуално наблюдение” и заснел “мястото на дислокация” на руски войски от прозорците на апартамента си. След това бил пратил снимките на “представители на чужда държава”.
Присъдата му е произнесена от Върховния съд на република Адигея, част от Руската федерация в Северен Кавказ през декември 2023 г.
В интервю след размяната той пояснява, че е направил снимките изцяло за лично ползване от прозореца на квартирата си в Майкоп, но сътрудниците на Федералната служба за безопасност, които са го арестували, написали в показанията му, че той е имал намерение да изпрати въпросните кадри на германските спецслужби.
“Ние пристигнахме във ФСБ, там показанията ми вече бяха напечатани. Казаха ми само: “Подписвай!” В тези показания всички беше в моя вреда. Имаше някакъв адвокат, който ми каза да подписвам, защото иначе ще ми лепнат десет години. Това не беше вариант, аз исках минимална присъда и да си заминавам”, разказва Лик.
Той признава, че е снимал от прозореца си, но че го е правил само за себе си. Военното поделение се вижда от квартирата му, а специалистите, които правят следствен експеримент, отбелязват, че сами по себе си снимките не са държавна тайна. Но биха могли – ако бъдат предадени на разузнаването на чужда държава, да представляват заплаха за националната сигурност на Русия. “Там са 12 жилищни сгради, всеки може да види какво става. Защо тогава го смятат за секретно”, пита риторично Кевин.
Германо-руснакът смята, че неговият процес е иницииран, за да може да бъде попълнен руския фонд за обмяна на затворници, защото Путин спешно се е нуждаел от някого, който да му е разменна монета срещу лежащия в Германия сътрудник на ФСБ Вадим Красиков. Той беше осъден на доживотен затвор за убийството в Берлин на бившия чеченски полеви командир Зелимхан Хангошвили.
“Морално аз се чувствам повече руснак. С тази страна съм свързан по-тясно, отколкото с Германия. Смятам, че когато живееш в една държава, трябва да знаеш какво се случва там, затова аз следях руската външна и вътрешна политика. Помня например как през 2018 г. в Майкоп всички държавни служители ги караха да ходят и да гласуват за Путин. На мен това определено не ми харесваше и постепенно започнах да схващам какво се случва”, разказва Кевин.
Че ще има война, той разбира месеци преди началото . През 2022 г. го викат в тамошното военно окръжие и му казват, че понеже вече е над 16 г., го слагат на учет. Там, без да иска, чува как военният комисар каза на свой колега: “Сега флотът ни ще окупира Черно море и започваме”. Става му ясно, че това ще се случи и ще е страшно.
Арестуват го, когато иска да се върне в Германия, за да продължи образованието си. Но от ФСБ разбират, защото той трябва да съобщи на военните. Затова го арестуват за дребно хулиганство и не го пускат да замине.
Всъщност се оказва, че от ФСБ отдавна са следили Кевин. Самият той признава, че е направил една глупост, с която не се гордее – в класната му стая имало портрет на Путин, той го сваля и слага на негово място портрета на Алексей Навални.
Една от учителките му пише донос, а след това Лик разбира, че са започнали да подслушват телефона му.
“Първите два месеца, след като навърших 18 години, бях в единична килия. Нямаше на кого и “здрасти” да кажа. После ме преместиха в Краснодар, където нямаше дори и прозорци – само решетки. Трябваше да спя с яке и обувки, толкова беше студено”, разкрива подробности от бита на затворниците младежът.
Еван Гершкович – американски журналист, заподозрян и осъден за шпионаж
На 9 юли тази година областният съд в Свердловск осъди журналиста от The Wall Street Journal (WSJ) Еван Гершкович на 16 години затвор при строг режим за шпионаж (ал. 276 ог Наказателния кодекс). Кореспондентът беше задържан от Федералната служба за сигурност в Екатеринбург на 30 март 2023 години.
Еван Гершкович е роден в 1991 г. в Ню Йорк. Родителите му са емигрирали в САЩ от Съветския съюз две години по-рано. Той завършва средно училище в Принстън, а след това и колежа “Бодуин”, където получава степен бакалавър по изкуствата. Освен това учи философия и английска литература.
Започва работа в агенция France Presse, след това пише в The Moscow Times и The New York Times. Негови публикации са излизали в издания като The Economist, MIT Technology Review, Foreign Policy, Politico Europe. Материалите му основно са посветени на американската политика и на Русия, като журналистът е чест гост в предавания на BBC, NPR и France 24 и други телевизии.
От 2017 година репортерът живее и работи в Москва, а от 2022-а е кореспондент на The Wall Street Journal в руската столица. Специализира по теми, свързани с Русия, Украйна и другите републики от бившия Съветски съюз. Отразява, например, визитата на Си Дзинпин в Москва, началото на нахлуването на Русия в Украйна, външната политика на Русия, за което има акредитацията от руското външно министерство. Последната му статия, публикувана в WSJ, посветена на проблемите на руската икономика, е от 28 март 2023 г.
През март същата година журналистът пристига в Екатеринбург с цел да събере информация за новата си статия, но е арестуван. Според информация на Федералната служба за безопасност той е търсел сведения за едно от предприятията от военно-промишления комплекс на страната, които са представлявали държавна тайна. В медийни публикации се твърди, че това е “Уралвагонзавод”.
Държавният департамент на САЩ обяви задържането на Еван Гершкович за неправомерно, което освен всичко друго позволява да се водят преговори за размяна при участието на трета страна.
През декември 2023 г. руският президент Владимир Путин допусна подобен развой при взаимноприемливи условия. През април тази година кандидатът за президент от Републиканската партия Доналд Тръмп обеща да се пребори за освобождаването на Гершкович, стига да победи на изборите през ноември.
На 26 юни Свердловският областен съд при закрити врата разглежда делото на репортера, който цяла година преди това лежи в московския арест “Лефортово”.
Прокуратурата иска 18 години затвор при строг режим, но той не се признава за виновен.
Еван Гершкович има няколко професионални награди, между коите Crisis Coverage Awards и премията на American Society of Journalists and Authors) за статията, разказваща как в американското здравеопазване години наред са правени съкращения и накрая студентите по медицина са издърпали страната в битката с коронавируса.
Пол Уилън – американски морски пехотинец, осъден на 16 години
От на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) съобщиха, че в турската столица Анкара е станала размяна на граждани на Русия срещу граждани на страни от НАТО.
Във втората група е осъденият на 16 г. за шпионаж бивш американски морски пехотинец Пол Уилън и помилван с указ на президента Владимир Путин заради размяната.
Уилън е роден в канадската столица Отава, но още в началото на 70-те години се мести със семейството си в САЩ. Освен канадски и американски гражданин е и на Ирландия, и Великобритания.
След като завършва училище, започва работа в полицията на щата Мичиган. После става IT специалист в компанията за набиране на персонал Key Services.
През 2003 г. постъпва на служба в американската армия като морски пехотинец. През 2008 г. обаче е осъден от военен съд по няколко члена, свързани с разхищения по време на службата му в Ирак през 2006 г. и е уволнен от армията за неподходящо поведение, като е разжалван в редник.
Връща се през 2008 г. в Key Services, където работи до 2016 г., след което става ръководител на службата за безопасност в една от големите американски компании – BorgWarner, базирана в щата Мичиган, която се занимава с производство на резервни части за автомобили.
В началото на века започва да учи руски език и често посещава Русия, но за първи път отива в Москва през 2006 г., докато е в отпуск от армията.
В продължение на 13 години поддържа страница в руската социална мрежа “Вконтакте”, където споделя с приятели впечатленията си от пътуванията си в Русия. Освен това пуска постове с критики към тогавашния президент Барак Обама и други в подкрепа на наследника му на поста Доналд Тръмп.
На 22 декември 2018 г. Уилън каца в Москва. Според брат му причината е сватбата на бивш негов армейски колега с рускиня. На 28 декември Пол е задържан от служители на ФСБ в хотелската си стая, докато получава компютърна флашка с информация.
Според данни от руското следствие в съдържащите се там звукови файлове става въпрос за сътрудници от едно от подразделенията на службата за икономическа безопасност към ФСБ.
Самият Уилън твърди, че е очаквал да получи от стар приятел снимки от стари църкви в град Сергиев Посад, където по-рано са били заедно. По отношение на американеца е възбудено дело по член 276 на Наказателния кодекс на Руската федерация (“Шпионаж”).
Според версията на следствието той бил разузнавач от кариерата и по време на пътуванията си до Русия събирал секретни данни, като в същото време се е опитвал да вербува сътрудници от ФСБ и Министерството на отбраната. Работата му в Кеy Services и ВоrgWarner разследващите оценяват като прикритие на основната му нелегална дейност. Самият Уилън свързва разследването срещу него и последвалата присъда с дълг в размер около 100 хил. рубли, които негов стар познат, сътрудник на ФСБ, не искал да му връща.
Процесът се гледа при закрити врата, а Пол Уилън е осъден на 16 години затвор при строг режим.
Владимир Кара-Мурза убеждава САЩ да приемат закона “Магнитски”
През март 2022 г. 41-годишният Владимир Кара-Мурза направи остро обръщение пред законодателите в Аризона, САЩ. Той каза, че още през декември 1999 г. е разбрал къде Владимир Путин ще отведе Русия. Причината: точно тогава Путин открива паметна плоча на съветския лидер Юрий Андропов в бившата централа на КГБ.
Такова изказване е обичайно за Кара-Мурза – един от най-яростните критици на Путин, който на 17 април беше осъден на 25 години затвор от московски съд. Съдът го призна за виновен по обвинения в държавна измяна и други престъпления. Процесът срещу него беше подложен на сериозни критики, че е политически мотивиран.
Това е най-голямата присъда, произнесена срещу противник на Кремъл след разпадането на Съветския съюз.
Кара-Мурза дълго предизвикваше гнева на управляващите в Москва, преди да насочи критиките си към войната на Русия в Украйна. Историк по образование, той неведнъж е предупреждавал западните лидери да не “умиротворяват” Путин и е сравнявал дългогодишния президент на Русия с фашисткия диктатор Бенито Мусолини.
Вероятно още по-значима в очите на руската държава е ролята на Кара-Мурза (наред с ментора му Борис Немцов, който беше убит през 2015 г.) в убеждаването на Конгреса в САЩ да приеме новаторско законодателство за санкции срещу корумпирани служители и нарушители на човешките права в Русия, включително хора, близки до Путин.
Той на два пъти се размина със смъртта именно заради това, че помагаше за прокарването на закона “Магнитски” от 2012 г. Текстът дава право на президента на САЩ да замразява американските активи на руски държавни служители и бизнесмени, обвинени в корупция.
Кара-Мурза беше хоспитализиран в тежко състояние през 2015 г. и 2017 г. Смята се, че той е бил умишлено отровен, докато е бил в Русия. Тази хипотеза е разследвана от Министерството на правосъдието в САЩ, сочат документи от 2020 г.
Политикът смята, че е бил набелязан от Кремъл заради усилията си в подкрепа на закона “Магнитски”. Според него Путин се страхува повече от улични протести и обществено недоволство, отколкото от целенасочени санкции.
През 2010 г. Кремъл действително правеше опити да блокира, а след това и да отмени закона “Магнитски”, но без успех. Той неслучайно носи името на руски адвокат, който умира в московски затвор, след като разкрива доказателства за мащабни данъчни измами с участието на руски служители.
При представянето на “Магнитски” пред Конгреса на САЩ Кара-Мурза го определи като закон, който директно удря сътрудниците на Путин. Впоследствие и други западни държави приеха подобно законодателство, с което нанесоха допълнителни удари върху Кремъл.
Сред първите санкционирани по закона “Магнитски” е Сергей Подопригоров, сегашният съдия по делото на Кара-Мурза.
След приемането на закона Кара-Мурза продължава да насърчава САЩ да увеличат броя на руснаците, подлежащи на санкции. На изслушване в Сената на САЩ през март 2017 г. опозиционерът настоява санкциите да се налагат “без оглед на ранг и влияние”.
Месец преди второто предполагаемо отравяне на Кара-Мурза през февруари 2017 г., тогавашният президент на САЩ Барак Обама наложи санкции на Александър Бастрикин, приятел на Путин от университета. Като ръководител на руския Следствен комитет, Бастрикин играе важна роля в репресиите на Кремъл срещу опозицията. По това време той беше най-високопоставеният руснак, санкциониран по закона “Магнитски”.
Андрей Пивоваров е осъден заради връзки с Ходорковски
Андрей Пивоваров е роден през 1981 г. в тогавашния Ленинград, сега Санкт Петербург.
Името му нашумя през 2019-2021 г., когато беше изпълнителен директор на движението “Открита Русия”, основано от Михаил Ходорковски. През юни 2021 г. е арестуван за участие в забранена организация и осъден на 4 години затвор.
На 29 май 2021 г. срещу Пивоваров е открито дело по чл. 284 от Няаказателния кодекс (въпросното участие в незаконна организация), а на 31 е свален от полета Санкт Петербург – Варшава и арестуван на летище “Пулково” при минаването на паспортния контрол.
Основание за задържането е, че на 12 август предната година, докато е в Краснодар, той е публикувал в профила си във фейсбук агитационен материал със заглавие “Обединени демократи” с призив за събиране на средства. Затова Пивоваров е откаран в Краснодар.
На 3 юли 2021 г. в ареста през адвокатите си и Татяна Усманова се обръща към лидера на партия “Яблоко” Григорий Явлински с молба да се кандидатира за депутат от неговата политическа сила. Предизборният конгрес на партията подкрепя предложението с голямо мнозинство. Издигнат е в Краснодар, а екипът му започва да подготвя документите, но администрацията на ареста, където той лежи, отказва да предостави копие на паспорта му, което е необходимо за кандидатурата му.
През октомври 2021 г. Пивоваров получава окончателното си обвинение, като към доказателствата са добавени множество постове и един репост във фейсбук, които освен другите обвинения са свързани с протестите в Хабаровск, несъгласие с поправките в конституцията и подкрепа за арестуваните на антиправителствените митинги.
На 15 юли 2022 г. Ленинският съд в Краснодар под ръководството на съдия Наталия Исакова го осъжда на 4 години затвор и осем години забрана да се занимава с политическа дейност. Самият Пивоваров не признава вината си.
Четири месеца по-късно обжалването на присъдата от негова страна е отхвърлено и тя остава в сила, докато на 1 август 2024 г. той не става част от размяната между Русия и Германия.
На първата пресконференция след напускането на родината си той декларира, че би искал да остане руски политик, макар да разбира, че това звучи леко приповдигнато. Но все пак не планира да си почива.
“В ареста получих нова професия – пивовар технолог. Един вид си оправдах фамилията. Така че вече, освен че съм икономист, мога да правя бира. Иначе съм икономист по образование”, обясни той.
Иля Яшин беше дясната ръка на убития Немцов
Иля Валериевич Яшин е роден през 1983 г. в Москва и е известен като един от най-големите критици на президента Путин и един от най-близките съратници на трагично загиналия опозиционен политик Борис Немцов.
Той става популярен в началото на века като един от лидерите на движението “Оборона” (“Отбрана”) и на младежката фракция на “Яблоко” (“Ябълка”), където става част от федералното бюро на партията през 2006 г.
Две години по-късно обаче е изключен, защото влиза в ръководството на движението “Солидарност” и се сближава до опозиционния на Путин политик Борис Немцов.
От 2010 г. участва в движевието “Партия за народна свобода “За Русия без произвол и корупция”, след което се включва в протестите срещу фалшификациите в местните избори за градски парламент.
След убийството на Немцов през 2015 г. Яшин оглавява група журналисти, които излизат с доклада “Путин. Война”, а през февруари 2016 г. публикува анализа “Заплаха за националната безопасност”, където остро критикува държавния глава на Чечня Рамзан Кадиров.
В свои други изказвания Иля пряко го обвинява, че е организирал убийството на Немцов.
През 2022 г. Яшин категорично осъжда руската инвазия в Украйна, но се отказва да емигрира по морални съобжения и продължава да снима антивоенни клипове за ютюб канала си.
На 28 юни същата година е задържан под предлог, че се съпротивлява на полицейска заповед, а вече в ареста му е връчено обвинение за “фейкове по адрес на руската армия”.
Конкретен повод стана негов клип за убийствата на цивилни в украинския град Буча. Докато е в ареста, е вкаран в списъка с чуждестранните агенти, който сега българската партия “Възраждане” иска да бъде приет и у нас. През декември в резултат на споменатите обвинения е осъден на осем и половина години лишаване от свобода.
Веднага след размяната на затворници той даде пресконференция в Германия, след която направи и първия си митинг и от трибуната декларира: “Днес в света сме свидетели на глобално противостояние, което лека-полека придобива формата на трета световна война. Това е противостояние между тиранията и свободата, между прогреса и мракобесието, между доброто и злото. Ние с вас се оказахме в центъра на това противостояние, което пресича даже не червена, а кървава линия, прекарана през Източна Европа. За съжаление, най-болезнено тази линия минава през Украйна, чийто народ дава най-много жертви.”
Яшин обяснява, че сегашната война е преди всичко морален конфликт:
“Мен с вас ни обединяват ценностите на свободата, справедливостта, достойния живот и хуманизма. Ние ценим човешкия живот и сме наясно, че държавите са създадени, за да могат хората да са щастливи, а не за да създават проблеми на съседите си. Ние казваме: “Пазете живота на хората си”, докато руските власти казват на своите: “Отивайте и умрете”. Ние сме за живота, те са за смърта. Ние сме за свободата, а те – за затворите и лагерите. Във всичко това е смисълът на това противостояние”.
Яшин спомена и беларуските политически затворници, които не бяха включени в размянатна, както и много други руснаци, които са осъдени заради убежденията си или работата си – депутата Алексей Горинов, журналистките Антонина Фаворская и Мария Пономаренко, правозащитника Григорий Мелконянц и адвокатите на Навални – Вадим Кобзев, Игор Сегунин и Алексей Липцер
“Има хора, които ние трябва да спасяваме тук и сега. Те никога няма да помолят за милост. Някои от тях са готови да посрещнат смъртта, както го направи пианистът Павел Кушнир”, подчерта Яшин.
