В общественото пространство все по-настойчиво се обсъжда хипотезата за евентуална оставка на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. Макар подобен сценарий към момента да остава в сферата на предположенията, темата се засили на фона на продължаващата политическа криза и поредните предсрочни парламентарни избори, които вече изглеждат неизбежни.
От възстановяването на президентската институция в България досега няма случай държавен глава да е напускал поста си чрез оставка. Въпреки това в последните месеци от „Дондуков“ 2 се появиха сигнали, които подхраниха публичните спекулации. В края на миналата седмица президентският секретар по сигурност и отбрана и бивш министър на отбраната Димитър Стоянов публикува видео в социалните мрежи с призиви към Румен Радев да създаде собствен политически проект.
Самият президент през декември миналата година не изключи подобна възможност. В отговор на въпрос дали е готов да влезе в активната политика, Радев заяви: „Ще го направя, когато най-малко го очаквате.“ Той нееднократно е подчертавал, че получава подобни призиви от различни обществени среди.
Паралелно с това от „Движение Трети март“ неведнъж заявиха, че припознават държавния глава като свой неформален лидер, макар Радев публично да се разграничи от формацията. Лидерът на движението Тихомир Атанасов дори заяви, че би отстъпил мястото си на „единствения политик, който може да изведе държавата от политическата и икономическата криза“.
След като и третият проучвателен мандат за съставяне на правителство бе върнат неизпълнен, страната се насочва към нови предсрочни парламентарни избори. При евентуална оставка на президента и вицепрезидента обаче България би се изправила и пред извънреден президентски вот.
Какво предвижда Конституцията в такъв случай?
Съгласно чл. 97 от основния закон пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват предсрочно при подаване на оставка пред Конституционния съд, при трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване, при условията на чл. 103 или при смърт. В случаите на оставка или трайна невъзможност прекратяването на мандата се установява от Конституционния съд.
При предсрочно прекратяване на пълномощията вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата. Ако и това е невъзможно, правомощията на държавния глава се поемат от председателя на Народното събрание, като в двумесечен срок трябва да бъдат насрочени избори за президент и вицепрезидент.
„Докато президентът не е подал оставка пред Конституционния съд, всичко остава в сферата на хипотезите. Ако пълномощията на президента и вицепрезидента бъдат прекратени, председателят на Народното събрание изпълнява функциите на държавен глава и парламентът е длъжен да насрочи избори в двумесечен срок“, коментира бившият председател на Народното събрание Наталия Киселова.
Тя уточни, че разговори за евентуален нов политически проект могат да се водят едва след като подобен ход стане факт. „Подкрепата за президента е ясна, но въпросът за нова партия е отделна тема, която ще се обсъжда при реална политическа ситуация“, посочи Киселова.
Преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров също подчерта, че при евентуална оставка Конституционният съд е длъжен да я разгледа. По думите му съдът не може да откаже, ако се убеди, че това е израз на свободната воля на президента. Киров потвърди, че ако и вицепрезидентът подаде оставка, задължително се отива към предсрочни президентски избори.
