Камарата на архитектите в България (КАБ) настоя за широко обсъждане и предварително запознаване на бранша с предлаганите от кмета на Столична община Васил Терзиев промени в структурата на общината. Това става ясно от експертно становище на архитектите до Терзиев по повод предложената реформа в сферата на градското планиране и развитие.
Припомняме, че една от ключовите промени в новата структура на администрацията, която кметът предложи миналата седмица, е създаването на позицията заместник-кмет по градоустройство, който трябва да взема стратегическите решения и да носи политическата отговорност за резултатите.
В същото време главният архитект запазва правомощията си по Закона за устройство на територията (ЗУТ) да издава разрешения за строеж, да одобрява проекти и да контролира законосъобразността и качеството на строителството.
Миналата седмица Терзиев поиска оставката на главния архитект на Столична община Богдана Панайотова като част от по-широката реформа и новата структура на общината, но тя отказа да я подаде. Впоследствие кметът отне делегираните правомощия на главния архитект поради „липса на необходимото доверие и невъзможност за ефективно взаимодействие в рамките на административното управление“.
КАБ заявява готовност за активно съдействие и експертен диалог при разглеждане на предложението за преструктуриране и не приема експерименти без широко обсъждане и предварително запознаване на бранша. Материята е деликатна и се подчинява на еволюционни, а не революционни промени, изградени върху професионален опит, традиция и законност, се казва в становището на архитектите.
„Като столица София заема само 1,21 % от територията на страната, но има водещо влияние върху развитието на всички останали общини. Поради това промените тук имат значение за цялата държава и трябва да се основават на устойчиви и законосъобразни принципи“, допълват те.
Според КАБ създаването на новата длъжност на заместник-кмет по градоустройство и развитие изисква задълбочен анализ, за да не се размива отговорността и да се запази принципът на самостоятелност и безпристрастност, заложен в Административно-процесуалния кодекс (АПК).
„Подобни промени следва да бъдат разглеждани в контекста на евентуални изменения в ЗУТ, след анализ на историческата роля на главния архитект в България, при ясно определени законови рамки, визия за бъдещето и участието на браншовите организации в сектора“, се посочва в становището на архитектите.
