Чистят графитите по нанотехнология, която предпазва от нови драсканици

Всички стари паркове трябва да са с изградени поливни системи до края на мандата 

Нова технология в премахването на графитите прилагат в общинското предприятие “Чистота”. Тя не само почиства, а и осигурява защита срещу нови драсканици. А това е важно, защото любимо място на почитателите на рисуването със спрейове са емблемите на Пловдив – хълмовете. Скалите на Сахат тепе над театъра например от години биваха нашарвани отново часове след почистването им. “Преди само премахвахме графитите с пясъкоструйка, а сега прилагаме и нанотехнология, при която фини частици навлизат в повърхността и не позволяват повторно навлизане на боя в порите ѝ. Това гарантира траен ефект – издръжливост от 2 години и 10 цикъла на бързо почистване само с вода”, обяснява директорът на “Чистота” Десислава Георгиева.

Методът с наночастиците беше тестван за първи път в началото на юли, но тъй като графитърите не спят, скоро се наложи да се изпробва дали наистина нови драсканици се чистят само с вода, както обещава производителят. “Справихме се за 10 минути по този екологичен начин – единствено с водна струя”, доволна е Георгиева.

В предприятието планират да оборудват още един автомобил с паро- или водоструйка, за да се справят по-бързо с нашарените със спрей места в града. Битката с графитите се води упорито от 2012 г. и сега за първи път “Чистота” взима надмощие. “Искаме Пловдив да е още по-чист и красив”, казва Десислава Георгиева и изброява новостите в стила на работа, откакто е поела предприятието.

Проблемът с мръсния въздух на Пловдив е добре известен, затова и от тази година отново е въведено ръчното миене с маркуч “Улиците са много по-чисти, когато се прилага този начин. Продължава и машинното миене, подменихме дюзите и струите вече са доста по-силни, но наши работници минават по график и с маркучи”, казва шефката на “Чистота”. В предприятието е възстановен вътрешният контрол на качеството и се следи дали се спазват графиците: централните улици от т. нар. първа категория да се метат и мият ежедневно, от втора – 3 пъти седмично, а най-малките – веднъж.

Мете се не само ръчно, защото в “Чистота” са налични малки машини за целта, те обаче се използват основно по велоалеите и по равните тротоари – там, където плочките са разместени от прораслите корени на дърветата, те са неприложими. Инспекторите проверяват и дали при изпразването на казаните се събира и боклукът около тях. А около съдовете, особено през лятото, когато масово се правят ремонти, често се намират стари мебели, ненужен вече фаянс и всякакви остатъци от строителни дейности.

В продължение на години “Чистота” публикуваше всяка седмица график къде и кога хората могат да изхвърлят този тип едрогабаритни отпадъци, без да бъдат санкционирани. “За съжаление обаче, той не се спазваше. Минаваме, разчистваме и само след няколко часa отново има камари. А ние нямаме нито толкова човешки ресурс, нито такова количества техника, че да можем да си позволим да минаваме непрекъснато през едни и същи места. Затова и се отказахме от този вариант и призоваваме пловдивчани да предават мебели и други отпадъци на специалните площадки Те са шест – по една във всеки район, предаването нe струва нищо. Единственото, което трябва да си осигурят, е транспорт”, описва Георгиева. В “Чистота” отчитат известен интерес към площадките от правещите ремонти, надяват се той да се засили, но текат и проверки и засечените нарушители се глобяват. “Мястото на едрогабаритните отпадъци не е около казаните. Затова и планираме да закупим още сметовози, самосвали и челни товарачи, за да улесним събирането им”, обобщава ръководителката. “Чистота” работи в тясно взаимодействие с друго общинско предприятие – “Градини и паркове”.

Основен приоритет на новото му ръководство е да бъдат изградени автоматизирани поливни системи в старите паркове. Това вече се случи в обновената преди десетина години Цар-Симеонова и откритата през тази пролет след основна реконструкция Градска градина. “Те изглеждат като райски кътчета, но няма как това да се постигне с поливане на ръка, затова поетапно ще изграждаме системи за напояване и в другите паркове и така ще им вдъхнем нов живот”, коментира шефът на “Градини и паркове” Антон Георгиев.

Такива зелени пространствa има във всичките 6 района на Пловдив. В някои от тях е имало поливни системи, които вече не работят, и в момента се проучва възможността да бъдат възстановени. Пример за това е зелената площ зад мола до Братската могила. По-големите паркове са над 20 и според Антон Георгиев до края на мандата на местната власт те може да бъдат реконструирани – с поливни системи и обновяване на растителността, която после лесно да се поддържа. “Добър пример е парк “Кронщад” в район “Южен” – там поливната система беше възстановена със средства на кметството.

Сега е наш ред – ще подменим растителността и ще покажем какъв е ефектът, когато се полива автоматично”, казва Георгиев. В грижата за зеленината се налагат и други новости – климатични промени и замърсяването на въздуха от твърде многото автомобили увреждат някои дървесни видове. “Дърветата от типа явор и бреза, смятани доскоро за подходящи за атмосферните условия в Пловдив, в последните 10 години не се развиват добре и започват да загиват. Не са устойчиви на ниската атмосферна влажност и газовете в атмосферата. Затова ще засаждаме повече полски ясен, копривка, каталпа, чинар, защото добре се приспособяват към все по-топлото време в Пловдив”, дава пример шефът на предприятието. Но храстите и цветята са по-издръжливи, затова и розите по мантинелите на възловите булеварди остават като красива визитна картичка на Пловдив.