Първият епизод на сериала “Мястото на срещата да не се променя” излиза на 11 ноември 1979 г. – тоест преди 45 години. Филмът моментално се превърна в истински хит не само в Съветския съюз, но и в България.
Сценарият е създаден по романа на известните автори на криминални романи в СССР Георгий и Аркадий Вайнер “Ерата на милосърдието”, а режисьор е Станислав Говорухин.
Но все пак големите звезди бяха актьорите. Капитанът от милицията Глеб Жеглов беше изигран от любимеца на милиони Владимир Висоцки, а в ролята на неговия партньор в разследването Владимир Шарапов е Владимир Конкин, който малко преди това блясва с ролята на Павел Корчагин в “Как се каляваше стоманата”.
Бос на престъпната групировка “Черната котка” Карл по прякор Гърбавия, превъплътен от легендата Армен Джигарханян.
Снимките на петсерийния филм започват през 1978 г. в Одеса и Москва. Разказва се за работата на криминалната милиция в годините непосредствено след Втората световна война, а събитията в романа и съответно в сценария са вдъхновени от историята на престъпната групировка на Иван Митин от Красногорск.
Въпреки очевидно предопределения избор в полза на Висоцки екипът на филма все пак провежда кастинг за главната роля. В него участват Сергей Шакуров, Николай Губенко, Евгений Стежко, Юрий Кузменков и Леонид Яновски.
Както по-късно си спомня Стежко, който получава в крайна сметка ролята на лейтенант Топорков, пробите са правени, за да се отбие номерът пред началството. Казали им: “Нямаш никакъв шанс, това е роля за Висоцки. Просто трябва да има кастинг”.
С ролята на Шарапов не е толкова еднозначно. За нея се конкурират десетина известни актьори от онова време, сред които Александър Абдулов, Сергей Никоненко и Станислав Садалски. Режисьорът почти е одобрил Николай Губенко, но бързо разбира, че той на практика е двойник на Висоцки. Затова в крайна сметка изборът му се спира на Владимир Конкин. Според критиците това е прекрасен ход на Говорухин – младостта и невероятната порядъчност на героя му контрастират понякога с пълната му житейска безпомощност.
Освен това се предполага, че за Конкин са лобирали от партията – трябва да го изиграе именно “Павка Корчагин”. Братя Вайнер първо са категорично против тази идея, но после са принудени да се съгласят.
Работата върху “Мястото на срещата да не се променя” се контролира строго от милицията. Главни консултанти са зам.-вътрешният министър генерал-лейтенант Константин Никитин и началник щаба на МВР Вадим Самохвалов.
След като изчитат сценария, те веднага изискват от него в разговорите между милиционерите да бъдат изхвърлени думи като “легавый” и “мусор” или “мент”. Руската дума “легавый” (порода ловно куче) отговаря горе-долу на “Ушев”, както в България обиждаха милиционерите, а “мусор” в буквален превод е боклук.
Никитин много искал във филма Жеглов да се появи в милиционерска униформа, но Висоцки категорично бил против, защото смятал, че при Сталин милицията била репресивен апарат.
Все пак бардът се снима – но в парадна униформа пред огледалото, и казва: “Е, Шарапов, моето домашно облекло”. И на логичния въпрос “Защо домашно?”, отговаря: “Защото никога не съм го обличал и сигурно няма да го облека”.
В първата версия на филма, когато Жеглов застрелва Левченко (в ролята Виктор Павлов), Шарапов заявява, че повече не може да му е партньор, защото “на него му харесва да убива”.
Милиционерската цензура не пуска и тази сцена.
Според някои критици дори и тогава Глеб Жеглов става истински герой за народа.
“Той е справедлив човек, който понякога леко престъпва закона. От една страна е защитник на закона, от друга – в някаква степен хулиган. И освен това го играе Висоцки”, пише един от тях – Александър Шпагин.
Въпреки всеобщото признание филмът не получава сериозни награди, създателите само са удостоени с почетни грамоти от МВР. А Висоцки е удостоен през 1987 г. с Държавната премия на СССР. Посмъртно…
