За Златан Ибрахимович има “Луда по тебе”, за Ноле – не?! Щото така, за 5 минути слава
И тия, и ония са все балканци, брат! Знам, че култовото изречение на Щастливеца е че и тия, и ония са маскари, но имам право да си направя собствена препратка, още повече, когато нищо по-добро не може да се измисли за ситуацията. Поредната ситуация, около която като мръсничка пяница се разплисква народната компетентност-некомпетентност, подскачането и аз да кажа, сочете тогоз, хляб и зрелища, зрелище без хляб и всеки срещу всеки, щото такъв ни е синдромът. Балканският.
Понеже имам пръст и съответно принос в тази тема, мои са думичките на едноименната песен, изпълнявана от Тони Димитрова, пък и песента е понабеждавана за чалгарска с вкараните от композитора Стефан Младенов народни мотиви, имам право да взема отношение.
Ганьо Сомов Балкански е национален, а не социален герой, доказано е от времето, няма какво да се пристискваме и да се правим на по̀ католици от папата, щото ний по нашите ширини ни една меса нямаме, ей тъй, за цяр. Един орган имаме в зала “България”, помня еуфорията, когато го откриха, и само Нева Кръстева можеше да музицира на него. Та
кротко, викам, с високите и високопарни музикални вкусове
Скандалът не е никакъв скандал, буря в чаша вода е, част от шоуто, което сътвориха Новак Джокович и Григор Димитров. С много настроение за тях самите и за публиката. И защото за всяка каца мед си има съответната лъжичка катран – ей ви я, та да имате цяла седмица какво да диплите. Ноле си поръчва песента “Луда по тебе” на Камелия. Разбира се, песента не е на Камелия, а на Лепа Брена, обаче не съвсем на Лепа Брена, защото е всъщност гръцка и е навлязла в съвременния сръбски (и балкански) фолклор почти като нашата “Бяла роза” (за която не знам дали не е с балкански корени оттатък държавните ни граници). Апропо горещо препоръчвам като илюстрация на темата за произхода на песните, филма на Адела Пеева “Чия е тази песен”.
Правилно се отбеляза от доста хора, че филхармоничен оркестър може да свири “Луда по тебе” за Златан Ибрахимович, тоест за Ибра може, за Ноле – нъц. Няма лошо – сръбският тенисист прави толеранс към българския вариант, нещо, което само идиот не би очаквал, при положение че преди мача клипчето, в което той пее тази песен, обиколи социалните мрежи.
“Братко, вика олимпийската ракета, пусни тая песен”.
Братко диджей обаче нема грам милост към батко и отсича едно твърдо павликенско не.
Сега. Хайде да разсъждаваме. Аз не чух диджеят да обоснове отказа си с накърняване на естетико-моралните си принципи, с невъзможността да пусне песента, защото тя е в нарушение на Закона за авторското право и сродните нему права, с липсата ѝ в плейлистата, или с каквото и да било друго. Не зная дали наетото лице по договор има право на изразяване на лично мнение и отказ да изпълнява задължения
на принципа не ща, щото така
Може това да му е бил номерът на китайката – пет минути слава и цял живот герой по сватби и кръщенета. Важното е да не ти грешат името (или латинопсевдонима в случая).
Хайде честно – кой ще си заложи парите от участието, по-нататъшните ангажименти, честното име на музикален аниматор, за да заяви публично, че не е чалгар. Ми да беше пуснал “Ода на радостта”, копче не можеш да му кажеш – евала, хвала и живимо! И хората се задъхват от осана и разпни го.
Защото… знаете ли защо? Защото си нямат друга работа. Защото да избягаш от собствените си дребни, но твои си проблеми в ежедневието и по
някакъв начин да се почувстваш значим. На нивото на Джокера и Гришо
Да подкрепиш нечия зависима изцепка е равносилно да диктуваш високите естетически норми в различни шоуформати, много по-различно е от това да редиш щайгите със зимнина от село в градското мазе метър на два. Много по-лесно е да сочиш осъдително с пръст някой друг (независимо кой в случая), че е чалгар или че не е чалгар, без да знаеш съдържанието на това определение. Много по-лесно е да раздаваш присъди иззад екрана защо съседът изобщо не се интересува от твоето мнение, никой не се интересува какво мислиш нито на работа, нито вкъщи, пък и ти не знаеш какво искаш.
А големите асове просто се забавляват. С кеф се забавляват, защото са си свършили добре работата. Само че критикарите не виждат какво стои зад това шоу – хилядите часове тренировки, нерви, контузии, болки, лишения, цената да си на върха е много висока и далеч не всеки е в състояние да я плати.
Бурите в чаша вода се характеризират предимно с това, че разплискват водата, за да се види, че скандалът е нищо повече от аква нуда. Минава и заминава. Лудите, всеки по своята теза, ще си останат. Щото, колкото и да се правим на французи, до един сме си балканци. И сме си на своето място. Няма къде да ходим, нито могат ни помръдна.
