Великият учен, лечител, философ и поет още на 14 г. надминава учителите си, преди хилядолетие свързва гръцката традиция с достиженията на ислямския свят и става баща на съвременната медицина
Лекар, учен, философ и поет, Абу Али ал Хусейн ибн Абдаллах ибн ал Хасан ибн Али ибн Сина (латинско име Авицена) е роден в село Афшона, близо до Бухара в Узбекистан. Днес всеки по света е чувал името му като бащата на съвременната медицина. Но малцина знаят, че е живял в Средна Азия и Иран, изучавал в Бухара математика, астрономия, философия и медицина, заемайки длъжността на лекар и везир при различни управления.
Ибн Сина се родил през 980 г. в Афшона, недалеч от Бухара – приказния град на Пътя на коприната, в семейство на чиновник на един от диваните. След пет години бащата Абу Али Адалллах ибн Хасан премества семейството в Бухара. В своята автобиография Абу Али пише, че когато синът му бил на 5-годишна възраст, повикал за него учител по Корана. Да учиш Корана петгодишен е занимание достатъчно трудно, а да го научиш наизуст, рядко е по силите и на възрастен човек. Книгите станали негова любов за цял живот. А бащата
вземал момчето със себе си в далечни пътувания по търговски дела и
поръчения на емира, разказвайки му историята на Бухара,
легенди и предания.
Когато семейството се преместило в столицата, надареното дете получило достъп до широки знания, тъй като в този момент Бухара се явявала образователен център, притегателен за философи, лекари и поети. Всички те посещавали дворцовата библиотека.
Още в ранното си детство Ибн Сина се отличавал с невероятна любознателност, удивявал всички с постоянните си въпроси. От малък проявявал изключителни способности. На 10 вече знаел наизуст целия Коран. Пратили го да изучава мюсюлманско законоприлагане в школа, в която той бил най-малкият. Но скоро дори най-възрастните оценили ума и знанията на момчето и започнали да го търсят за съвети, макар едва да бил навършил 12 години. Продължил с изучаването на логика и философия, геометрия и астрономия под ръководството на пристигналия в Бухара учен Абу Абдаллах Натили.
От 14-годишен юношата започнал да се занимава самостоятелно с науките. И геометрия, и астрономия, и музика му се удавали леко, докато не се запознал с “Метафизиката” на Аристотел. В автобиографията си споменава, че няколко пъти прочел този труд, но не съумявал да го разбере. Помогнала му книгата на Ал Фараб с коментари към “Метафизика”.
На 16 г. Ибн Сина бил поканен от самия емир да го лекува. По-късно Авицена пише в автобиографията си: “Започнах изучаването на медицина, запълвайки четенето с наблюдения над болните, което ме научи на много прийоми на лечения, които в книгите няма как да откриеш.” Независимо от юношеската си възраст под ръководството на Абу Абдаллах Натили той всестранно изучавал философия, а медицински науки – при Хасан ибн Нух ал Кумри, като постепенно започнал и практикуване на медицина.
Заедно със задълбоченото изучаване на трудовете на източни мислители, усърдно изучавал и древногръцкото наследство в естествените науки и философията, в частност – трудовете на Аристотел, Хипократ, Питагор, Евклид, Птоломей, Гален. Учението му вървяло толкова успешно, че скоро не просто догонил преподавателя си, но и го задминал.
Самият Ибн Сина описва следния случай: “Дадох такъв анализ на едно определение, какъвто той никога не бе чувал. Удиви се и тогава посъветва моя родител занапред да не ме занимава с нищо друго, освен с наука. Същото се получи и с книгата на Евклид – 5-6 теореми изучих с помощта на учителя, а останалите самостоятелно. Скоро вече се оказа не по силите на Натили да ме обучава. И той каза: Чети сам, решавай теореми, а после идвай при мен и показвай резултата. Тогава започнах самостоятелно да изучавам книги, при което се появиха много въпроси, които до момента той не знаеше и ги научи от мен.”
От медицина Ибн Сина започнал да се интересува много рано и тази област постепенно обхващала все по-голяма част от заниманията му. Още преди да е навършил 12 г., съгласно традицията се захванал да изучава съветите на знаменития по това време лекар и философ Абу Салах ал Масихи. “След това се пристрастих към изучаването на науката лечителство – казва в автобиографията си – и започнах да чета книги, посветени на нея. Посещавах болни и
в резултат на достигнатия от мен опит ми се откриха
такива двери за лечителство, че това не може да бъде описано.
По това време имах изпълнени 16 години”
Разказва още как веднъж емирът заболял тежко и лекарите не могли да определят неговата болест. “Името ми им беше известно и те разказали на емира за мен, молейки да ме извикат. Аз се явих и участвах заедно с лекарите в лечението, като се отличих в тази служба на емира.”
От какво точно е боледувал владетелят на Бухара и как го е лекувал Ибн Сина, не е точно известно, но това толкова помогнало, че емирът Нух ибн Мансур продължил благополучно да управлява страната. Като благодарност Ибн Сина получил достъп до знаменитото книгохранилище на Саманидите – Бухарската библиотека, една от най-големите и забележителни сбирки в онези времена.
Самият Ибн Сина смятал работата в Бухарската библиотека, която продължила няколко години, за най-важния етап в своето творческо развитие. В този момент завършило неговото образование и започнал самостоятелният му житейски път. Но именно по време на работата в библиотеката на Саманидите у него се зародила идеята да създаде
обобщаващ труд по медицина, в който да може да се намери
названието на всяка болест с нейните признаци
и да се почерпят знания как възниква и указания как може да се излекува. За тази цел Ибн Сина си водел записки от различни книги и реферати в библиотеката, обобщавайки ги периодично. Така започнала подготовката за “Канон на медицината” – основополагащия труд, по който Авицена работи дълги години, след като още на 16-17 г. вече е прочут като лекар лечител.
В завладяната от Караханидите Бухара през 999 г. Саманидите губят властта си. През 1000 г. Ибн Сина напуска града и се отправя към Хорезм, смятан за един от центровете на културата. На 18 години вече абсолютно осъзнато посвещава живота си на науката.
Авицена пише много трудове и славата му расте. На 20 г. е поканен на постоянна служба при Хорезмшах Мамун II в Хорезм. Мамун II е една от най-силните личности, с които пътят на Авицена се пресича.
Владетелят събира в двора си водещи умове,
поканени от цял свят, без да се скъпи за парите,
тъй като смята развитието на културата и науката за най-важното. Създава своеобразен кръжок – Академията на Мамун, в която се провеждат постоянни диспути, включително с участието на Ал Бируни (смятан за един от най-великите учени на средновековната ислямска епоха).
Академията се превръща в научен и културен център в Хорезм (на територията на Узбекистан) в началото на ХI век. Основана е по време на управлението на хорезмаха Абдул Аббаса Мамун ибн Мамун (на власт от 1009 до 1017 г.) и е наречена на него, като става водещ научен център на ислямския свят. Занимава се с различни области на науката като математика, астрономия, медицина, философия и филология. Там се провеждали изследвания и се пишели трудове, които впоследствие стават основа за развитието на много науки в ислямския и европейския свят. Именно там, в академията на Мамун, Ибн Сина създава част от знаменития си “Канон на медицината”, който се превръща във фундамент на медицината за векове напред.
Ибн Сина се запознава и с учени като Беруний, Ибн Мискавайх, Абу Сахл Масихий, Абулхаир Хаммор, Абу Наср ибн Ирок по време на пътуванията си, които предприема в различни градове, за да се спаси от засилващите се в този период преследвания на Махмуд Газнави. Стига до Абивард, Туе, Нишопур и живее в двора на владетеля Гобуса ибн Вашмгира като целител. Там се запознава с бъдещия си ученик Джуздани.
През 1019-21 г. дори заема министерски (везирски) пост в Хамадан, но е пратен в затвора след вражда с губернатора. Бяга в Исфахан през 1023 г. и посвещава живота си на създаване на прочутите си научни трудове – “Китаб-ун-нажот”, “Китаб ул-инсоф”, трактати по геометрия, астрономия, логика, философия, за флората и фауната.
Започва и строителството на обсерватория в Исфахан
В последните години от живота на Авицена заради усилването на феодалните войни и неговото собствено участие в обществено-политическия живот той е принуден да скита в изгнание и сменя градовете Исфахан, Рей, Химадан. Умира на 18 юни 1037 г. в Исфахан на 57-годишна възраст.
Целият жизнен път на Ибн Сина е известен по източници като собственоръчно написаната му биография и тази на ученика му Джуздани. Научните интереси на Ибн Сина, културата на Далечния изток, древногръцката наука, философия, борбата на народите на Централна Азия за независимост са изиграли важна роля във формирането на неговия мироглед. Оставя общо над 450 произведения, но до нас достигат едва около 160. Много от брошурите му изчезват при местенето от град на град, феодалните войни, дворцовите метежи и различни бедствия.
В много от източниците Ибн Сина се сочи като изключителен целител във времена, когато медицината се явява една от най-важните области на науката. Основната част от работата му е създадена на арабски език, някои трудове – на персийски, който в онова време се смята за основен език на науката на Изток.
Известният ни негов най-голям труд “Китаб уш-шифо” (“Книга на изцелението”) се състои от 22 глави, при това 4 големи раздела са посветени на въпроси на логиката, физиката, математиката, метафизиката. Някои от тези части са били преведени на латински, на други европейски и източни езици, както и на руски и узбекски. 20-томната “Китаб ул-инсоф” (“Книга на честността”) не е достигнала до нас, тъй като изгаря при пожар в Исфахан. “Китаб ун-Нажот” (“Книга на спасението”) пък съдържа 4 обширни части: логика, физика, математика и метафизика. “Китаб лизон ул-Араб” (“Книга на арабския език”) е в цели 10 тома. “Донишнома” (“Мъдрост”) е написана на персийски и съдържа също 4 части – логика, физика, математика и метафизика, тя е преведна на узбекски и др. езици.
Ибн Сина извежда нови идеи и в областта на химията,
минералогията, растителния свят, геологията, астрономията
Забележителните му трудове по медицина включват “Китаб ар-конун фит-тибб” (“Канон на медицинската наука”), “Китаб ул-куланд” (“Чревни колики”), “Китаб ун-набз” (“Книга за съдовете”), “Фудж ул-тиббия джори фи Маджлисих” (“Мъдри слова за медицината”), “Тадбир ул-манзил” (“Мярката е жилище”), “Фил хиндубо” (“За растението шалфей/ салвия”), “Рисолаи фи-дастуур ит-тиббий” (“За инструкциите по медицина”).
Човешкият ум се обогатява и развива чрез изучаването на различни науки, вярва мислителят, като отделя особено внимание на логиката. “Всяко знание, което не се измерва на везните (нашия разум) – пише Ибн Сина, – не може да бъде истинно, следователно това не е истинско знание.”
Авицена пише много от сериозните си научни работи
във вид на поеми,
използвайки четиристишия. В такава форма са “Трактат за любовта”, “Трактат за птиците” и някои други произведения.
Сред творчеството му има и лирически стихотворения – четиристишия и рубаи. Като това:
От прахоляка черния и до небесните тела –
аз тайните разкрих с най-мъдри думи и дела.
Коварството избегнах, развързах всичките възли.
Но само този на смъртта не съумях да разплета.
Ибн Сина е изиграл огромна роля в развитието на световната култура със своето многопланово творчество. В богатото си наследство успява да въплъти духовните постижения на културния подем в страните от Централна Азия, Близкия и Средноазиатския изток, но оказва влияние върху развитието на просветата и културата и далеч извън пределите на този географски регион.
Приживе си извоюва най-високата титла на Изток и дори в Европа – Владетелят на учените (Шейх ур-раис) и Крал на целителите. Възпитава такива ученици като Абу Убайд Джурджани, Умар Исфахани, Мухаммад Шерози, Ахмад Масури, известния азербайджански мислител Бахманяр ибн Марзубан, Юсуф Ийлаки, блестящия учен и поет Омар Хаям.
На миниатюри и рисуки от епохата на Ренесанса Сина
е изобразяван редом с Аристотел, Галилей, Хипократ,
Птоломей, Евклид. Създателят на първата научна класификация на растенията Карл Линей нарича вечнозеленото растение авицения в негова чест.
Трудовете на Ибн Сина започват да се превеждат в Европа на латински през ХII век, като само “Законът ни Тиба” е издаден над 30 пъти на латински. Много раздели от “Книга на изцелението”, посветени на логиката, музиката, строежа на Земята, геологията и метафизиката също са публикувани на латински. Това дава основание да се предположи негово влияние и върху развитието на жанровете на прозаичните и философски разкази. Освен че безспорно трудовете му дават отражение на източната литература, Ибн Сена
става дотолкова почитан от хората, че се превръща в герой от фолклора
Източните народи разказват легенди за него.
Световни учени отдавна посвещават изследвания на творчеството и дейността му, а произведенията днес се четат на всички световни езици. Името на великия медик и учен Авицена носят университети, медицински центрове и болници, улици. И, разбира се, Ташкентският държавен медицински институт в Узбекистан е наречен “Ибн Сина”, както и таджикският медицински университет. В село Афшона в Узбекистан е създаден музей на Авицена, а в Душанбе в негова чест е наречен площад и е поставен паметник, дело на азербайджански скулптор. В Рига през 2006 г. в болничния комплекс “Гайлезерс” също бе открит паметник на Абу Али Ибн Сина.
В Иран медицинският колеж носи името “Авицена”, така са наречени и медицински колежи в Москва, Пакистан, Кувейт и др. Както и стотици лечебни заведения по света. Всички те се стремят да поддържат високия стандарт на образование, практика и научни изследвания, за които ги вдъхновява великият им патрон. Негова статуя се издига и пред сградата на ООН във Виена, където преди 15 г. бе поставен Павилион на персийските учени.
