Човекът, който разби плочата си със строителен чук, казва: „Надявам се Паметникът на съветската армия да бъде преместен. Това беше и моята цел – да решавам на държавно ниво, а не на случаен принцип „вандалите“ да са съборили паметниците.
– Г-н Раянов, след като на 23 февруари разбихте със строителен чук плочата на Паметника на Съветската армия, последва бурна реакция от партии и институции. Столична община обяви, че плочите са опасни и трябва да бъдат премахнати. Столичният общински съвет пък възложи на областния управител да премести паметника, но към днешна дата няма решение на областната управа. Очаквахте ли такава реакция и оптимист ли сте, че ще се премести монументът след толкова години?
– Надявам се, че ще почувства нещо. Ще купя акции, ако има такива в бъдеще. Единствената ми цел беше да реша дали да премахна този и други съветски паметници на държавно ниво, вместо да ги унищожа от неволни „вандали“, които след това да оставят своя отпечатък върху историята. Надявам се, че в крайна сметка достатъчно голям процент от хората открито ще се противопоставят на историческите измислици, които ни тормозят повече от 50 години. И накрая, тези, които избираме за една седмица, трябва да решат кое е исторически правилно.
Защо счупихте плочата, която гласеше: „На освободителя на Съветската армия от признателния български народ“?
Направих го с твърдото убеждение, че целият паметник, включително този текст, не представлява нищо повече от господството на Съветския съюз над нацията ни и разпространението на комунизма.
Моето послание е много ясно: държавните мъже трябва внезапно да решат след повече от 30 години обсъждане. Тъй като ценностите, начинът на живот и мирогледът са различни, ангажираността ни към Кремъл ни принуждава да се дистанцираме от ангажираността и интеграцията с европейското семейство. И решенията, които вземаме сега, ще определят как и как искаме да живеем.
– Действието ви спонтанно ли беше или мислехте за това известно време?
– Направих избора сам в първите дни на войната на Путин с Украйна. Дори тогава закупих голям чук и го използвах, за да разбия чинията. Поканих няколко приятели да се присъединят към мен, но те в крайна сметка ме обезкуражиха и аз се отказах. Моето решение, което изискваше малко повече мисъл, беше пуснато в действие на годишнината от началото на войната, когато посланик Елеонора Митрофанова подари цветя на този паметник.
– Обвинени ли сте вече? Бяхте ли разтревожен, когато полицията се приближи до вас?
– Няма обаче обсебващо. Не бях разтревожен, защото съм сигурен, че това, което направих, не беше незаконно; по-скоро беше дълго потиснато желание да разкрия истината за тази армия. Стоя зад това, което направих, и никога не съм погледнал назад. Очаква се, че ще срещна заплахи онлайн и коментари на различни уебсайтове. Те дори ме вдъхновяват, защото виждам, че е написана от други и допълнително демонстрирам точността на моите действия.
Как се определяш, все пак? След този акт много хора ви посочиха като фашист.
– Твърдо вярвам, че тези, които не познават фашизма и това, което той предполага, не могат да ме наричат „фашист“. На тези хора им липсва интелектуална изтънченост до степен, в която никога не са чели „Фашизма“ на Желю Зелев. Той е обявен за дисидент и книгата е забранена, защото всеки, който я прочете, веднага ще се идентифицира с комунистическото правителство.
Историческата истина за ролята на съветската армия в нашата история, това, което ни донесе и установи, а именно комунистическия режим, се опитва да бъде сплашена от онези, които обвиняват мен и всички останали, че сме агресор и окупатор в България.
– Предстои да се проведат петите избори през предходните две години. Какво мислите, че държи политическото бъдеще на България?
България се нуждае от стабилно дясно правителство и стабилно обединение, което да поддържа политическите й идеологии, защото наблюдаваме леви и популистки социалистически движения, както и политически партии, които не подобряват държавата ни.
Десните правителства винаги осигуряват стабилна финансова политика и не водят до държавен фалит, какъвто е случаят с всички леви правителства досега. В крайна сметка грешките обикновено водят до фалит. Според мен дясното правителство е по-справедливо, защото дава свобода както на бизнеса, така и на индивидуалното изразяване.





Коментари
Все още няма коментари.