Ние сме тук, за да участваме в образователни въпроси, а не да предоставяме инструкции. Още веднъж сме ангажирани в предизборна кампания, но не се обръщаме към деца и младежи, които са основните носители на бъдещия ни просперитет. Не можем да обсъждаме по-висока добавена стойност без образование. По-голямата автономност и гъвкавост, по мое мнение, ще определят как се развива образованието в бъдеще. Ключовият въпрос е дали държавата ще служи като духовна движеща сила за израстването на младите хора в българския език, литература, история и география.
В кръгла маса на тема „Образованието: ключът към историческата памет, патриотизма и просветеното общество“, говори пред присъстващите президентът Румен Радев. Заместник-председател Илияна Йотова, министърът на образованието проф. Сашо Пенов, преподаватели, представители на синдикални организации и работодателски организации и президенти на университети.
Според министър Пенов констатациите от анализа на учебните програми ще бъдат публично достояние, заедно с предложения за тяхното изменение. Според него учебните програми често нямат значителни недостатъци. Според министър Пенов не се предлагат промени дори по различни теми, като история и цивилизации. Учебник (авторска реализация и подбор на конкретни факти, задачи и случаи за овладяване на учебната програма) и учебна програма, която определя очакваните резултати, са смесени, според прегледа.
Без да се отчита фактът, че увеличаването на часовете по един предмет води до намаляване на друг и че средното училище има за цел само да научи младите хора да бъдат горди българи, които са мислещи, функционално грамотни и състезателни личности, най-често срещаните искания във всички предмети са за повече часове или въпроси за това защо не всичко се учи или не се изучава подробно. Министърът каза. Той припомни, че българският парламент е изменил закона за предучилищното и училищното образование в началото на тази година, като добави нови цели за образованието и разширява достъпността на безплатни учебници от първи до XII клас.
Министърът говори пред присъстващите на форума: „Трябва да изясним дали образованието постига поставените за него цели с тези законодателни промени, а именно „запазване и утвърждаване на българската национална идентичност“ и новото попълнение – българското национално самосъзнание.“
Той подчерта, че стандартите и учебните програми по различни предмети присъстват от детската градина до края на средното образование, служейки за цел и реализация на образователния процес.
Според изследванията нашата нация има по-голям дял от уроците в сравнение с другите държави от ЕС, когато става въпрос за изучаване на местни езици, литература и социални науки. С развитието на изкуствения интелект министър Пенов изрази загриженост от необходимостта от постигане на баланс между информацията, предлагана от различните платформи, и учебния материал. Той подчерта, че тази тема вече е разгледана в редица дискусионни форуми.
История и цивилизации, български език и литература, география и икономика са основните академични направления в училището, които са свързани с целта за „запазване и утвърждаване на националната идентичност и самосъзнание“ на България.
Проф. Пенов подчерта, че финансирането на висококачествени образователни и хуманитарни теми трябва да се предоставя едновременно с обучението по STEM, защото именно тези области формират основата за социално сближаване и споделена съдба.
Всеки студент, който работи с интернет, може да задава въпроси за произведенията и историята на българските автори в чатбота с изкуствен интелект ЧАТ ГПТ, според проф. Освен това не е ясно дали това е учебникът или източникът на знанието.
Проф. Пенов подчерта, че МОН използва допълнителни стратегии за постигане на основните цели на предучилищното и училищното образование. Той заяви, че тази година се обсъждат нови национални програми, насочени към „запазване и утвърждаване на българската национална идентичност и самосъзнание“. Сред тях са националните програми „Неразказани истории на българите“ и „Български образователни маршрути“, които позволяват на учениците да посещават музеи, изложбени зали и галерии. Програмата „Роден език и култура в чужбина“ се фокусира и върху изследване и опазване на обичаите и приказките на българската армия, която е сътрудничество между МОН и МО.





Коментари
Все още няма коментари.