„О, Господи, дай им почивка, за да не бъдат осветени.“
На 22 май 1874 г., първата годишнина от преминаването на Алесандро Мандзони, Верди изпълнява своята Меса да Реквием в катедралата „Сейнт Маркс“ в Милано. Той все още е насрочен за следващите три представления, но вече е в Миланска Скала, където работата отново е приета с ентусиазъм. Реквием е убит в Париж осем дни по-късно. Премиерите се състоят в Мюнхен, Кьолн, Виена и Лондон през 1875 г.
След успеха на „Аида“ в Европа през 1871 г., маестрото решава да не пише повече опери, когато наближава шейсетте си години. Няма да стигне до Отело десет години.
Преминаването на Джоакино Росини през 1868 г. поставя началото на траурната Меса. Тринадесет композитори са предложени от Верди в чест на Меса. Верди завършва ролята си в „Либера мен“, която му е дадена от жребий, въпреки че този план никога не е изпълняван. Композиторът заявява, че ще продължи да пише Реквием година след провала на проекта, но напредъкът е бавен. В резултат на това, на 22 май 1873 г., Италия прощава на поета и хуманист Мандзони – символ на борбата на нацията за обединение – за себе си. Верди отказва да отиде с идола си за последен път, защото е толкова опустошен от скръб. Той обаче решава да напише „Меса за Мандзони“ още на следващия ден. Той работи бързо и проектът не беше завършен в продължение на три месеца. За първото представление бяха резервирани солистите, които свириха „Аида“. Сред тях са Тереза Щолц, Мария Валдман, Джузепе Капони, и Ормондо Майни. Те също са мецосопрани.
Двадесет и седмата му опера е посочена като Реквием. Очакваната публика за композицията бяха голям симфоничен оркестър, двоен хор и четирима солисти. Пише великолепни хорови сцени, дуети, терцети, квартети от оперни арии и гранд сола, както и жестоки контрасти между фортисими с оглушителни тонове и пианиси със спираща дъха нежност, за да изрази огромната си скръб. Връзката между Пасионите на Бах и апокалиптичните хоризонти на 20 век, според изпълнители и експерти, е Реквием от онази епоха. Те го контрастират с творбите на Данте, които надхвърлят епохата му.
Несъгласия и обвинения, че религиозна творба като тази звучи като опера, винаги са съществували. Често се цитира и ироничната забележка на диригента Ханс фон Бюлоу, че това е“ опера в църковни дрехи“. Години по-късно той изразява съжаление за язвителния отговор на маестрото и похвали възвишеното качество на работата.
Верди често започва своята Меса за умиращите, но когато той е бил готов, той се чувствал изповед и служи като начин да се помни всичките му загуби. Той си спомня двете си деца, заветната си съпруга, която губи в рамките на две години, и близкия си приятел и либретист Франческо Мария Пиаве, като безспорно създава тази Меса за Росини и Мандзони, които са много важни за него. Човекът се моли с Бога за изкупление и изцеление в тази молитва в краката му.
Според акад „Когато обсъждаме „Реквием на Верди“, неволни музикални ентусиасти ще чуят гласовете на Борис Христов, Николай Гяуров, както и множество други отличителни български гласове, които прикриват тази музика. допълва и Пламен Карталов. Всеки, който докосва 150-годишна творба, включително изпълнители и слушатели, усеща душите им да бъдат охладени и увеличени.
Реквием от Верди е отлично и фантастично произведение на изкуството. Той все още е композитор на пиеси, особено тук. За разлика от това, което сме свикнали да чуваме в църква, оплаквания и молби, както и похвала и вяра, звучат по-страстно и уникално. Различните нации и епохи имат различни религиозни настроения. Според австрийския музикален критик Едуард Ханслик „Реквием“ на Верди произтича от емоционалните нагласи на народа му, поради което ни се струва толкова страстен и чувствен.
Солисти:
Сопрано Кортни Милс
Мецосопрано Изабел де Паоли
Тенор Диего Кавацин
Бас Yitian Лиу
Диригент Константин Тринкс, диригент на народния хор и оркестър „Виолета Димитрова“, както и на Софийската опера и балет.
Коментари
Все още няма коментари.