След кризата с Credit Suisse, втората по големина банка в Швейцария, политически и финансови лидери от Европа се опитаха да повишат доверието на потребителите в понеделник. Загрижеността относно банките в еврозоната нарасна тази седмица в резултат на спешното поглъщане на конкурента на Credit Suisse UBS (UBS) и някои по-малки затруднения на кредитните институции в САЩ. Ситуацията беше разгледана от European Newsroom, платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски организации и БТА.
Европейските експерти потвърдиха, че съществува определено правило, което урежда акционерите и другите кредитори в случай на фалит на банка от ЕС. Акционерният капитал поема загубите на банките първоначално. Ако е неадекватно, използвайте капитал AT1 или така наречените подчинени облигации.
Притежателите на тези облигации, подобни на акции в случай на Credit Suisse, напълно ще загубят инвестицията си по време на поглъщането на UBS. Загубата е 16 милиарда швейцарски франка за тези облигации AT1. Акционерите на Credit Suisse ще получат ценни книжа на UBS, но ще загубят значителна част от инвестираните си средства.
Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), запази оптимизма си, че финансовата система на еврозоната няма да бъде засегната. Силните капиталови и ликвидни позиции според Лагард са това, което поддържа европейския банков сектор устойчив. Тя продължи: „ЕЦБ е готова да подкрепи финансовата система с ликвидност, ако е необходимо, и да поддържа гладкото функциониране на паричната политика в условията на текущото напрежение на пазара.“
Въпреки размириците, ЕЦБ увеличи основния лихвен процент с 50 базисни пункта за последната седмица. Централната банка не се ангажира с посоката, която върви напред, поради сегашното високо ниво на несигурност. Лагард даде да се разбере, че икономическите данни ще служат като стюарди на паричната политика.
Политиците и централните банкери в Европа не са съгласни дали последните решения на ЕЦБ за лихвените проценти са ефективни.
Италия: Лихвената политика на ЕЦБ е поставена под въпрос
Джанкарло Джорджети, министърът на италианската икономика, заяви в понеделник, че смята, че кризата в Credi Suisse ще има „незначителен“ ефект върху банковата система на Италия. Той заяви, че смята, че пазарите са се успокоили донякъде в светлината на пазарните сътресения, предизвикани от Credie Suisse и преди това американския фалит на Silicon Says Bank (SVB). „Вярвам, че Европа контролира положението си. Поддържаме спокойствието си по отношение на италианската банкова система и поддържаме постоянен контакт с регулаторите.
След повече от седмица на сътресения на международните парични пазари, миланската фондова борса се понижи с 2.6% в ранната търговия в понеделник, раздавайки още един спън на банковите акции. Притесненията на инвеститорите не бяха разсеяни от обявяването на спасяването на „Credie Suisse“ през уикенда. След последните загуби от Silicon Says Bank и Credit Suisse, банковите акции се възстановиха силно във вторник, затваряйки на 2.53% на борсата в Милано.
Джорджети разкритикува решението на Европейската централна банка да повиши лихвените проценти, за да се бори отново с високите нива на инфлация. Повишаването на лихвените проценти може да е полезно за ограничаване на инфлацията, но също така може да предизвика проблеми с финансовата стабилност, така че политиката трябва да бъде калибрирана наистина внимателно, каза той.
Италианското правителство е недоволно от решението на ЕЦБ да повиши основния лихвен процент с 50 базисни пункта. Въпреки че днес имаше начало на преосмисляне, ЕЦБ не се насочва в правилната посока. Според вицепремиера и външен министър Антонио Таяни това не е мъдър подход за справяне с инфлацията.
Франция: Ситуацията беше спасена от стандартите на Базел.
Въпреки притесненията от секторна криза, Франсоа Вилероа де Гало, управител на Банк дьо Франс и управителния съвет на ЕЦБ, заяви миналата седмица, че европейските банки са в „изключително стабилна“ форма и че положението им не е сравнимо с това на някои американски кредитори.
Той продължи: „По една много проста причина – а именно, че те не подлежат на същите правила – европейските банки са в различна позиция от някои американски банки.“ Според Villeroi de Gallo регламентите на Базел III, които бяха създадени след финансовата криза през 2008 г. с цел гарантиране на капитала и ликвидността на банките, са „ефективни“. Той продължи, като каза, че само 13 банкови организации в САЩ са обект на изискванията на Базел III, в сравнение с 400 в Европа.
Малките и средните американски банки бяха освободени от правилата на Базел по време на президентството на Доналд Тръмп, каза той, отбелязвайки, че Signer Bank (Signer Bank), която се провали миналата седмица, и „Silicon Says Bank“ са два примера. „credi suisse“ е конкретен случай, според управителя на френската централна банка. Той твърди, че има „пропуски в системата за вътрешен контрол“ и „проблеми с бизнес модела“ в тази банка.
Въпреки притесненията, че нарастващите разходи по заеми могат да окажат допълнителен натиск върху банките, ЕЦБ заяви, че е готова да осигури ликвидност, за да гарантира стабилността на финансовата система на еврозоната. Въпреки това, тя продължи да повишава лихвените проценти със значителни 50% пункта, за да намали инфлацията. Според Вилерод де Гало действията на ЕЦБ демонстрират „силно“ доверие както в стабилността на европейските и френските банки, така и в антиинфлационната стратегия.
Германия, България и Словения поддържат спокойствието си.
Въпреки размириците в банковите системи на САЩ и Швейцария, Централната банка на Словения обяви в понеделник, че банковите услуги в Европа и Словения функционират бързо. Централната банка на Словения добави: „Банковият сектор в еврозоната е устойчив, със силен капитал и ликвидни позиции.“ Инструментите на Европейската централна банка на паричната политика разполагат с достатъчно широк обхват, уверява банката, за да подкрепят финансовата система с ликвидност, когато това е необходимо.
Росица Велкова, временен министър на финансите за България, заяви, че в момента няма заплаха за България от прехвърляне на американския риск от фалити.
Moitepari старши финансов анализатор. Според БГ Десислава Николова повишенията на лихвените проценти на ЕЦБ, започнали през 2022 г., не са оказали влияние върху българския банков пазар заради силната ликвидност. Тя твърди, че нацията разполага с достатъчно ресурси, за да спре процедурите за повишаване на лихвените проценти. България е запазила най-ниските лихвени проценти по кредитите и депозитите, защото не е член на еврозоната, според Николова. Тъй като неотдавнашните макроикономически събития предизвикаха несигурност, тя очаква, че лихвените проценти в България сега ще се повишат по-бързо, а не по-гладко.
Според говорител на правителството германският канцлер Олаф Шолц приветства „решителните действия“ на швейцарските власти в понеделник, когато нейният съперник UBS пое контрола над проблемната Credie Suisse. Той подчерта, че банковите регулации са затегнати от европейските власти в резултат на финансовата криза през 2008 г. Говорителят продължи: „В резултат на това германската банкова система се справя добре.“
Увеличенията на лихвените проценти от страна на ЕЦБ все още не са приключили.
Йоахим Нагел, президент на германската централна банка Bundesbank, говори пред Съвета за парична политика на ЕЦБ и твърди, че организацията не е приключила с повишаването на лихвените проценти. Лихвените проценти също се доближават до ограничителния диапазон, заяви той в интервю за Financial Times. Според икономистите това е, когато лихвените проценти започват да се забавят.
Nagel подчерта, че след като лихвените проценти достигнат своя връх, ЕЦБ ще трябва да отхвърли исканията за ранно намаляване. В противен случай, смята той, има шанс инфлацията още веднъж да излезе извън контрол. Ръководителят на германската централна банка заяви: „Нашата борба срещу инфлацията не е приключила.“





Коментари
Все още няма коментари.