Животът

Отец Александър Чъкърък вече се грижи за българщината в Одрин от небето

Обновено:

Семейството на отец Александър Чучкарук и съпругата му Мария е преди всичко отговорно за опазването на българина в Одрин. На 19 март в двора на одринската църква „Свети Георги“ 62-годишният българин е положен в покой. Той се грижеше за българските квартали в турския град до самия край.

В Одрин е роден отец Александър Чъкърк. Само фамилното му име, „българин“, е записано в регистрите на местните кметства.

Александър ме закара до Свети Георги веднага щом се срещнахме в Одрин. Този български храм е изоставен в края на 80-те години на миналия век. Църквата била безупречна, но било ясно, че са необходими спешни ремонти, защото иконостасът и стените носели признаци на дъжд, а слънцето се виждало от покрива.

Четири надгробни паметника на български офицери, загинали при нападението на Одринската крепост през 1913 г. ми бяха показани за първи път от Алекс, когато той се представи. Платното беше предпазливо използвано за увиване на плочите. Когато започнали да разрушават офицерското гробище в Одрин, Алекс, брат му Христо, и баща им Бай Филип ги карат там една нощ в конна карета.

Имената на българските турци са променени по същото време.

Алекс използва криволичеща стълба с разбити отпечатъци, за да ме насочи към камбанарията. На около петнадесет километра настрана, в хълмовете около Свиленград, той ми показа. Той ми описа как, като деца, той и брат му се възкачват на това място, следвайки друг квартал удар или размахване. Семейството се бореше да свърже двата края, защото Бай Филип често беше свикнал с полицията. Тогава беше трудно да си българин, припомни Александър.

Обаче се доверихме на баща си, когато каза, че България несъмнено ще ни помогне, когато нещата станат трудни. И ние я чакахме. Имахме нужда от нея, когато тя не беше тук, така че брат ми и аз я посещавахме тук. В края на 80-те години Алекс ми каза: „Знаехме, че това ще се случи един ден.

По онова време България се готвеше за предполагаемата“ голяма екскурзия“, милостта ми все още учеше търговията с хасковските вестници, а напрежението между двете нации нарастваше. Казах на Алекс, че скоро ще пристигне помощта на първата ми родина.

Той и аз отново стояхме пред камбанарията, гледайки към България, преди три или четири години. Вече се бях присъединил към Радио „Свободна Европа“ като кореспондент, а българската реч става все по-разпространена в Одрин. Забелязахте ли, че България продължи да ни посещава, както бе признал баща ми? Алекс дойде на ум.

Без съмнение той смяташе, че въпросите на Турция и България ще бъдат решени и че ще се обединят. Той не каза нищо негативно за турците. Най-близките му приятели са мюсюлмани и той израства с тях. Въпреки че офанзивата „гяур“ понякога звучеше, когато беше дете, останалата част от живота му беше прекарана в спорове яростно с онези, които ги нападнаха. Той вярвал, че всички са създадени равни и че всички имат право да се молят на съответните си богове.

В началото на 90-те години в Одрин пристигат все по-голям брой българи. Алекс търпеливо ги ръководи през българските квартали на града, преди да ги заведе в Свети Георги и да поиска помощ. Църквата се влошавала и покривът ѝ постепенно плавал. Хюсеин Сарагуезен, първият му приятел и съсед, беше най-полезен за него през това опитно време. Той винаги е бил близо до семейство Чъкърк и трябвало да остави джоба си за сериозни ремонти, свързани с църквата. Тези, които често критикуват мюсюлманите, трябва да са наясно със следното: „Не българи, а не България“

В най-трудните си години местните жители подпомагат одринските българи!

На връщане към Свети Георги, българските големи от време на време караха до Истанбул. В страх, че църквата ще падне, Александър пламенно ги убеждава да задържат българина в Одрин, преди окончателно да го удрят по молбата за „Ремонт“. Нямаше промяна въпреки обещанията им, които записвах, излъчвах и често пишех на колеги от други медии. Двете църкви продължават в упадъка си въпреки обещанията.

Алекс остана непоколебим. Той пледира с всяко софиско правителство да се справи с българинството в Одрин. Други говореха патриотично, докато някои всъщност помагаха. Алекс искаше помощ от бизнесмени. Младите строители братя Диневи са първите, които работят заедно през 1990 г. Други се възползваха от тях. Църквите все пак желаеха цялостен ремонт, въпреки някои обещания, а други дадоха.

Соломон Паси е първият български депутат, изпратен I в Одрин.

Великото Народно събрание, ако щете. Той обеща да служи като рекламен агент на Алекс и спази обещанието си. Десет години по-късно, докато все още е външен министър, той успява да убеди проф. Иван Желев, директор на религиите, и министър-председателя Симеон Сакскобургготски да поправят „Свети Георги“.

Мечтата на Алекс е реализирана на 8 май 2004 г., когато той е бил в състояние да служи в храма, след като е бил посветен. Другата българска църква „Свети Константин и Елена“ последва няколко години по-късно. Константин Карамитрев, тогавашният президент на Съюза на тракийските дружества, изиграва значителна роля в утвърждаването на българските длъжности в Одрин. Библиотеката на храма е построена от професор Стоян Денчев, който подпомага изграждането му в началото на 90-те години на ХХ век. Фондация „Бъдеще за България“, ръководена от Елена Костова, осигури финансиране за спешните ремонти, които „Свети Георги“ изисква в края на 90-те години на миналия век. Като кмет на София Стефан Софиянски изпраща архитект Китов, който създава план за ремонта на храма. Отец Александър успя да осъществи мечтата си Одрин да има активни огнища на българската държава благодарение на усилията на множество личности и организации, някои от които вероятно пропуснах.

Хилядите наши хора, които са прекарали двадесет години в посещение на двете църкви и български забележителности на Одрин, са запознати с останалите. Важно е да се има предвид, че българинът там не е запазен от самия него. Фамилното име Chuckirk и отец Александър поотделно се открояват като основни бенефициенти на това.

Той вече подпомага България от небето при баща си бай Филип. Отец Александър е успял да издигне думата „български“ в Одрин през 62-годишното си съзнателно съществуване. Никой в двухилядния град и околностите му не е запознат с българския „папаз“ (свещеник).

Никой не го е пренебрегвал по никакъв начин. Той стоеше до князете на града на всички важни тържества. Уважение и възхищение към Отца бяха предадени на посетителите на града от България.

Слава Богу, някой все още работи по това. Преди всичко отец Александър не би постигнал много през годините без съпругата си Мария. След една година синът му Георгиос Чъкърк получава дипломата си от Духовната академия в София. Той планира да се върне и да продължи наследството на баща си.

Разбира се, ако българската държава е на необходимата височина, това може да се направи значително по-лесно. Тя харчи мизерни пари през последните 33 години, не само за Одрин, но и за българи, живеещи в Цариград и дори в чужбина. Това трябва да се смени веднага.

Коментари

Все още няма коментари.