Общността на споделената съдба: Идеалът на Си Дзинпин и Китай за човечеството

Изминаха десет години, откакто китайският лидер Си Дзинпин за първи път предложи идеята за „общността на споделената съдба на човечеството“. Според Радио Китай по това време тази концепция се превърна в нещо повече от просто фраза за разделението, „сдържаност“ и продължение на политиките на Студената война, които преследват някои по-агресивни играчи на международната сцена. Китайското убеждение, че има еднакво човешки проблеми, които, докато зачитат националните интереси на всеки човек, могат и трябва да бъдат решени колективно, е известно като общност на споделената съдба.

Уважението към различните цивилизации и идеята, че нито една не превъзхожда или доминира над другите, са два ключови принципа на философията на Си Дзинпин и този на китайската държава. Всяка цивилизация има специално качество, което трябва да бъде защитено и уважавано. И това контрастира с вярванията на други големи нации, които вярват, че тяхната култура, политическа структура и технологичен напредък са най-добрите и че те трябва незабавно да бъдат възприети от останалия свят. Идеята, че човечеството има споделена съдба и вместо това трябва да бъде разделено на“ по-високи“ и“ по-ниски, „“ първи“,“ втори“ или „трети“ светове, да работят заедно за решаване на общи проблеми, вече произтича от това уважение и равенство.

Светът е едно семейство и ние не сме сами по Великия път. Значението на споделената бъдеща общност за човечеството вече ни е ясно след година на трудности, според китайския президент през 2021 г.

Като се има предвид, че пандемията Covid и свързаните с нея проблеми накараха цялата планета да премине през три години трудности и ужас, теориите на Си Дзинпин за човечеството като цяло са особено уместни днес.

Всички народи имат свои собствени национални интереси и това трябва да се зачита. Китай винаги е разбирал това, което му е позволило да изгради положителни, взаимноизгодни отношения с останалия свят. Човечеството обаче споделя и общ дом и бъдеще със селяните по света. Освен това никакви едностранни действия, разделение или атаки няма да могат да отговорят на всички световни проблеми, включително тези, свързани с околната среда, икономиката, здравеопазването и социалните.

След пандемията Covid и глобалната икономическа криза речта на Си Дзинпин за „общността на споделената съдба“ в Московския държавен институт по международни отношения – която тогава може би беше неразбрана от мнозина – беше потвърдена като точна.

Китайският президент направи пророчество по онова време, казвайки: „Човечеството, живеещо в същото световно село, където историята и реалността се сблъскват, все повече излиза на преден план. В тази общност на споделена съдба всеки има нещо друго в себе си.“

Това също се превърна в водещ принцип за китайската външна политика, която започна да търси начини за сътрудничество и ангажиране в многостранна дипломация с всички нации.

В рамките на параметрите на външнополитическите цели на Китай за мир, равенство в международните отношения, споделеното развитие и взаимноизгодното сътрудничество, тази концепция подчертава ангажимента си за развитие на двустранните тактически отношения между нациите.

Когато всеки се възползва от отношенията си с вашата страна и се чувства подобно уважаван и третиран, Китай, за разлика от другите нации, откри, че няма нужда да се притеснявате за конфликти и раздразнителни врагове. Няма оправдание за спад, ескалация, „сдържаност“ или конфликт, когато има добра воля и гарантирана взаимна изгода.

Фразата „общност на споделена съдба за човечеството“ не е просто фраза; тя е включена както в Китайската народна република, така и в Комунистическата партия на китайските конституции. Що се отнася до спазването на тези принципи от страна на Китай, едва ли има по-силни доказателства.

Земята е единствената планета, която е дом на човечеството, така че би било глупаво да я унищожим, защото една, две или повече нации не се разбират или искат да наложат своите вярвания на останалия свят.

Толкова добри, колкото планините, изработени от злато и сребро, са бистрите води и зеленикавите планини. В реч, изнесена в Женева, Си Дзинпин твърди, че трябва да се стремим към устойчиво развитие, като същевременно запазим хармонията между хората и природния свят.

Самата ООН включи идеята в няколко от своите резолюции, включително резолюция 2344, която беше свързана с мира и стабилността в Афганистан. Това беше първото място, където концепцията получи значителна международна подкрепа. Резолюциите на ООН относно „Правото на храна“ и „Въпросът за осведомеността от всички страни на икономическите, социалните и културните права“ също споменава Общността на споделената съдба.

За разлика от ескалиращите световни тенденции на протекционизъм, екстремен национализъм, ксенофобия, разделение, политики на „сдържаност“ и завръщането на сенките от Студената война, „общността на споделената съдба“ се откроява. Тази идея има за цел да покаже, че глобализацията е многостранен процес, който включва повече от опитите на някои нации да управляват други. На концептуално и все по-практическо ниво „общността на споделената съдба“ е доказателство, че съществува и друг вид глобализация, която е от полза за всички и не противоречи на националните интереси на отделните нации.

Според Си Дзинпин „развитието на Китай беше възможно в полза на света, а Китай допринесе за неговото развитие“. Той също така обеща, че неговата нация ще продължи да следва отворена, взаимно изгодна стратегия за развитие.

И накрая, това има смисъл. Когато Китай може да формира силни, дългосрочни тактически съюзи, защо изолира конкретни нации и ги обръща срещу себе си? независимо от политическата структура на нацията или уникалните характеристики. Китай не вижда необходимостта да налага своята идеология и технология на останалия свят, за разлика от други големи нации. Вместо това той предлага „общността на споделената съдба“, която твърди, че въпреки различията ни в политиката, културата, етническата принадлежност и т.н., всички ние споделяме едни и същи проблеми и можем да спечелим от търговията и сътрудничеството като цяло.

Инициативата „Един пояс, един път“, която от 2013 г. създаде масивна мрежа от пътища, железопътни линии, пристанища, летища и складове, както и други съоръжения, не само в една, две или три страни, но практически в цяла Азия, е отлична илюстрация за това как концепцията за „общност на споделена съдба“ е активно приложена на практика. Европа, Близкия изток, Тихия океан, Африка и др. Най-голямата инициатива в човешката история насърчава разбирането, основано на диалог, взаимна изгода и свързаност, което във възможно най-голяма степен потиска конфликта. Той всъщност свързва по-голямата част от човечеството с споделени търговски, икономически или културни връзки. Това е илюстрация за това как китайците вярват, че всеки трябва да споделя наградите и плодовете на труда си, когато е здрав.