Според учените може да има океани на редица луни на Уран. Според проучване, публикувано в списанието Geophysical Research Letters, освобождаването на енергични плазмени частици от луните на планетата Ариел и Миранда може да бъде причинено от подпочвените водни океани.
Учените, които решиха да преразгледат почти четиридесетгодишните данни, събрани за първи път от космическия кораб на НАСА „Вояджър 2″“, направиха най-новото откритие за Уран. Изследователите забелязали повече изходни частици, отколкото преди, след като са направили нов облик и събират данни от тези файлове. Те все още са категорични, че частиците са били изтласкани отвъд предишните си граници от подземните океани.
Когато учените открили, че всички частици се задържат близо до магнитния екватор на планетата, което е необичайно, защото магнитните сили обикновено изтласкват частиците навън и ги разпръскват по цялата планета, тази нова перспектива за Уран е най-полезна за тях. Учените осъзнаха, че има голяма вероятност тези частици да произхождат от невидим океан под една от вътрешните повърхности на луната по времето на „еврика“.
Следните открития може да са от решаващо значение за по-доброто разбиране на Уран и неговите луни, както и другите планети в нашата Слънчева система, ако това се окаже така и една от неговите Луни има океан, дебнещ под повърхността му. Водещият автор на изследването и астрофизик Иън Коен от Лабораторията по приложна физика на Джон Хопкинс заяви в съобщение за пресата, че макар че нищо все още не е сигурно, откриването на този тип частици обикновено показва, че има повече от това, което веднага се вижда и често дори служи като „предвестник на откриването на океански свят.
Лунен океан на повърхността на една от луните на Уран представлява значителен напредък в знанието и е сравним с откритията на Енцелад и Юпитер на Сатурн, и двете от които са направени. Още по-добре, те бяха направени известни, защото BGNES се предава с помощта на технология, базирана на частици.





Коментари
Все още няма коментари.