- Те: Износени сме.
- Според изследванията те стават все по-отдалечени от работните си места.
- Повечето държави от ЕС имат хора, които спират да работят на 65 или дори 67 години.
Считай французите за мързеливи, нали? Редакционният коментар на New York Times по темата, който беше публикуван в отговор на масовото въстание на Франция срещу повишаването на пенсионната възраст от 62 на 64 години, беше мястото, където спорът се появи за първи път. Между другото, това не е първият път, в който страната преживява вълна от стачки и протести в подкрепа на пенсионната реформа. Самите французи нямат ясен отговор на този ясен въпрос, въпреки факта, че чужденците се радват на повтарящи се клишета.
Когато пенсионната възраст е 65 години в по-голямата част от другите държави от ЕС и дори 67 в Германия, Италия и Дания, защо те наистина отчаяно защитават правото си да се пенсионират рано? Не е ли очевидно за тях, че повишаването на пенсионната възраст ще обвърже балансите на пенсионната система с остаряването на населението и увеличаването на продължителността на живота?
Разбира се, шегата не е толкова сложна, колкото обяснението за това явление:
“Ако ми кажеш, че ти се работи, със сигурност ще ти кажа, че не си французин”
Уважаваният френски икономически всекидневник „Лез Еко“ съобщи преди два месеца, че работоспособността на французина е с между 10 и 15% по-ниска от тази на основните му европейски съперници по време на бунтовете, които започнаха в опозиция на президента Еманюел Макрон обяви реформа. Местните жители се нареждат на 37-то място (предпоследно) в списъка на страните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по броя часове, които работят всяка година, но също така се нареждат на трето място в световен мащаб по производителност и ефективност. Това демонстрира
те работят по-кратко, но затова пък много интензивно
Според него, особено след пандемията, делът на хората, които отхвърлят работата и дори всяка принудителна дейност, се е увеличил. Фондацията „Жан Жорес“ публикува социологическо проучване в края на миналата година, озаглавено „Голяма умора и епидемия от леност: когато част от французите сгъват ръце“. Освен това по-голямата част от анкетираните вече разглеждат задълженията си за работа като източник на раздразнение, а не на растеж.
Въпреки това респондентите на проучване, проведено от Института Монтенещи преди един месец, казаха: „Не сме мързеливи; уморени сме.“ Подобно определение според тях е напълно несправедливо. 60% от анкетираните заявяват, че са се чувствали изтощени и преуморени през последните пет години. Предизвикателните взаимодействия с ръководството на компанията, физическото натоварване и липсата на автономия често бяха виновни за това чувство.
Според това проучване французите са освободени от работата си и не я разбират. Проучването установи, че 46% от анкетираните са недоволни от заплатата си, 41% не смятат, че ще напреднат в кариерата си, а 38% са разстроени, че усилията им остават неоценени. Пенсионирането до голяма степен се използва за лечение на този гняв.
Дори сегашната пенсионна възраст от 62 години, според близо 50% от анкетираните, е твърде висока и им пречи да прекарват достатъчно време с близките си и да се занимават с приятни дейности. Поради това 44% от хората планират да се пенсионират рано, дори ако пенсията им е недостатъчна. „Големият отпуск“ е името на феномена.
Работниците и държавните служители са спечелили такива социални права в социална държава като Франция, че с право вдъхват почтена завист в чуждестранните си колеги. ако са служители,
защитата срещу уволнение е толкова голяма, че на практика го прави
невъзможно, което от време на време води до липса на шофиране, за да отиде над и отвъд това, което се изисква. Французите също са много свързани с 30 дни платен отпуск, което е средно 22 за Европа и 9 за САЩ. Те са известни със своите така наречени мостове, които позволяват на хората да вземат продължителни ваканции, като си вземат няколко почивни дни между официалните празници.
Конституцията също така защитава правото им на стачка, което те упражняват винаги, когато смятат, че нарушава другите им трудови и социални права. действителните френски
не приемат определението, че са европейски шампиони по стачкуване,
Въпреки това, убеждаването на зрителите в обратното е много предизвикателно. Освен това формата на протеста е много очевидна, с хиляди хора по улиците, национална парализа и често вандализъм, предизвикан от по-екстремни групи.
Социолозите твърдят, че Франция има традиционна стачна култура, която е противоречива, за разлика от други нации като Германия. Французите правят точно обратното: протестите идват преди преговорите, докато германците първо седят да се споразумеят, а след това стачкуват, когато не се постигне споразумение. В резултат на това има многобройни демонстрации на противопоставяне на определени решения на властта и се стреми да седне на масата във властта.
Въпреки това, един британец, който е прекарал много години, живеейки във Франция, предлага това, което може би е най-разбираемото и национално-психическо обяснение защо французите се борят непримиримо да се пенсионират на 62-годишна възраст. Той твърди, че всеки трябва да гледа нагоре към тях, защото те имат милион пъти повече оправдание за техните искания. Саймън Купър твърди във „Файненшъл Таймс“, че обществото третира възрастните, които живеят нещастен живот, като боклук през 1970. 1981 г. С избирането му за президент Франсоа Митеран
нова визия за пенсията: “Живейте най-после”
и намаляване на възрастта до 60 вместо 65! Много френски работници все още си тръгват, преди да навършат 60 години днес.
Има две отделни фази на френската пенсия. Второто е ужасно: слабост, вдовица, домове за възрастни и, за съжаление, смърт. Предишният разцвет на свободата обаче е френският идеал. Когато си на 60, работата е свършена, родителите ти обикновено почиват, имаш деца отгледани и правиш каквото искаш за първи път в историята.
Купър също така отбеляза, че тъй като пенсионерите нито повече харчат пари за своите наследници или ипотеки, те имат по-добро финансово положение от много активните хора. В резултат на това здравето им се подобрява, докато пътуват по света, са склонни към градините си, посещават музеи и изложби, се свързват отново със стари приятели и се занимават с физическа активност.
И накрая, честно е да се каже, че френският протест все повече се насочва към политиката. Пенсионната реформа става все по-малко изявена, тъй като хората протестират срещу президента Макрон и надменните политики на неговата администрация, които са неразбираеми за нуждите на населението. Решението на Народното събрание да премине реформата без гласуване беше повратната точка. И всичко това, докато Европа все още беше във война, изпитваше инфлация и имаше по-малка покупателна способност. Засега никакъв компромис не е неизбежен.





Коментари
Все още няма коментари.