Модернизацията по китайски: Повече равенство, по-малко „неприлично богатство“ и монополи

Така нареченият „китайски стил на модернизация“ е обект на все повече дискусии в световен мащаб от 2021 г. насам. Тъй като в крайна сметка има най-голямата икономика по БВП (PPI) и втория по големина номинален БВП в света, темата не може да не вълнува експерти от цял свят. Китайската модернизация, от една страна, е резултат от модернизирането на всички развити общества, но също така има характеристики, които са уникално китайски, до голяма степен поради първоначалния път на развитие, който Китай е поел след Дън Сяопин със своя „социализъм с китайски характеристики“.

И това не е просто празна реторика; „Китайската модернизация“ беше кодифицирана и официално приета като „пет характеристики“ и „девет основни искания“ през 2022 г. на Националния конгрес на Китайската комунистическа партия.

Петте характеристики са както следва:

– Една голяма популация

– Достъпът на всеки до просперитет.

– Хармонизиране на духовните и материалните цивилизации.

– Човечеството и природата съжителстват.

– Пътят към развитието в мир.

Деветте основни искания са както следва:

– Уважение към ръководството на Китайската комунистическа партия.

– Социализмът, придържащ се към китайските черти.

– постигане на развитие от най-висок калибър.

– Растежът на народната демокрация като цяло.

– Духовното развитие на хората.

– Реализацията на понятието за универсален просперитет.

– Насърчаване на съвместното съществуване на хората и природата.

– Насърчавайте създаването на общност, която споделя общата съдба на човечеството.

– Развитието на чисто нова индивидуална цивилизация.

„Универсален просперитет“ е една от основните теми на тази модернизация, според Си Дзинпин. Това е в ярък контраст с модернизацията на старите западни индустриални общества, която често се фокусира върху имперската политика и няколко избрани богати индивиди. Отличен пример за това е индустриализацията и модернизацията на Великобритания от края на 18 век, настъпила през 19 и началото на 20 век за сметка на трудовите маси в Англия, както и стотици други народи и етнически групи от цял свят, които са били увредени от колониализма. Това беше направено в полза на няколко корпорации и частен капитал, включително Източноиндийската търговска компания.

Обратно, теорията на Си Дзинпин твърди, че модернизацията трябва да намали голямото и показно богатство, да се бори с неравенството в доходите и да насърчава „ориентираното към хората развитие“. Китайската модернизация се различава значително от всяко друго западно развитие в това отношение.

Китайската модернизация вече е признат и приет разказ на Китайската комунистическа партия днес, през 2023 г., и е съществен компонент от стратегията за развитие на Си Дзинпин. Тя може да се разглежда като ключов компонент на плановете за развитие на Китай, които всъщност служат като основна движеща сила зад реалната икономика, най-голямата в света, тъй като тя се модернизира. Като се има предвид, че Си Дзинпин и ръководството на ККП вече са постигнали удивителен успех в извеждането на повече от 100 милиона души от бедността, няма причина да се съмняваме в посочените цели в рамките на петте характеристики и девет ключови изисквания на „китайската модернизация“. Списъкът на бедните селища е разширен, за да включва до 128 000 села под управлението на Си Дзинпин. Това показва, че в действителност понятието за универсален просперитет продължава още преди държавата и партията да разработят своите планове за „китайска модернизация“.

Примерът от Китай може да се разпространи. Неолибералният и ултракапиталистически модел на развитие, при който модернизацията се извършва за сметка на Третия свят (и бившия Втори свят), както и на бедните хора, се разглежда като алтернатива от развиващите се нации.

Богомил Петрушев е автор.