- У нас няма хора, защото всеки иска да е на бюро или в услугите, а не в цеха, казва управител на компания
- Трудовата им миграция към Русия беше спряна от войната и по-голямата част от тях получиха добро образование.
В продължение на две години фирмата от Велико Търново внася работници от Узбекистан за справяне с проблема с недостига на работна ръка. В бившата столица 30 души от 36-те милиона централноазиатски държави работят в производството на полимерни и съполимерни фолиа, опаковки и материали.
Живеят безплатно в общежитие на фирмата,
и приходите им са достатъчни, за да осигурят семействата си.
Трудовата миграция към Русия или атакуваната страна е непривлекателна за узбеките след началото на войната в Украйна. В по-голямата си част България има добри шансове да печели пари в Европа и ще се върне в страната ни след тригодишния си престой.
Те се считат за полезни и усърдни от техния работодател. Очаква се още повече чуждестранни служители да бъдат удвоени.
Хората, които искат да работят в производството, са в недостиг в България. Всеки иска да бъде на това място, или да се крие на бюро или в службите.
Работниците го намират за предизвикателство и в действителност ние растем, което е свързано с растежа на фабриката. Използвахме посредник, който доведе узбекски работници. В момента имаме около 30 души в общежитието, които са специално подготвени за тях.
Според закона ни е разрешено да наемаме до 60 души извън страната, според мениджъра Даниел Събев.
Има такива, които живеят в Търново от един до два месеца в допълнение към първоначалните чуждестранни работници, пристигнали преди повече от две години. По-младите мъже на възраст между 23 и 40 години съставляват мнозинството.
В съотношение 3:1 има и жени.
са женени двойки, които са имигрирали да работят в нашата нация и са с мъже.
Те са ефективни, така че нямаме проблеми с тях. Фабриката е точно до общежитието ни. Елате и работете допълнително, ако е необходимо. По-голямата част от тях са интелигентни и полезни за нас, което радва Събев.
Преди да започнат производствения процес, узбеките преминават през същото обучение като българските работници. Те разговарят с тях на турски, руски и английски език. За да се интегрират, те се смесват с българите.
„В свободното си време ги караме да учат български.“ Според управителя българският вече се говори от тези, които са на една година.
Узбеки и други хора се разбират добре. Свободното им хостел е значително социално предимство, защото те са имигранти от други нации и трябва да живеят някъде.
Процесът по легализацията на работниците от Азия е бавен,
Дирекция „Миграция“ е приета.
„Отначало беше за един месец, но вече отне 2,5 месеца за една година.“ Изпраща се до посолството на Ташкент, за да получи визи след получаване на одобрение от дирекцията за миграция.
Те пристигат добре и създават трудовите си договори. Година след година, те са. Те работят за компанията и получават карта за временно пребиваване, твърдят те.
Максималният срок е три години, но може да бъде удължен с още три, ако пътуват до Узбекистан и повторят процеса.
Има пет човека, които напуснаха, защото не харесаха работата си. Прилежните все още присъстват, според Събев.
Чаро от Ташкент: В Германия се вземат 2000 евро, но 700 се дават за настаняване.
Шарафедин Юсуфов, известен още като Шаро от българските си колеги, започва трета година във фабриката за производство на полиетиленови торбички.
„Имах много проблеми с изучаването на езика, който беше славянски, но много различен, през първите два-три месеца. Тогава го открих. Непознатият твърди, че шефът му е казал, че се справям добре и че мога да продължа, ако искам.
Той твърди, че българският му работодател го кара да се чувства наистина добре. обяснява фундаменталния характер на позицията си, като сортира машинките за подстригване. 12 часа работа. редува между работа през деня и през нощта.
„Ако е необходимо, мога да пътувам от три до четири часа на почивка, за да работя извънредно.“ Той продължава,“ Един месец се случва веднъж или два пъти и се компенсира извънреден труд.
Съпруга и двама сина, на възраст 8 и 3 години, живеят в Узбекистан. В Ташкент те споделят дом с родителите му.
България е първата страна от ЕС, която наема 35-годишния мъж, който преди това е работил в Русия, Беларус и Украйна. Той твърди, че има опит в производството на полиетиленови продукти. В Русия някога е правил кофи. Учи до XI клас, ако не.
„Кандидатствах в колеж, след като завърших гимназия, но това не беше прието. След това пътувах до Русия. В Узбекистан има и заетост, но ми липсва специалност, което ме прави предизвикателство да приемам привлекателна заплата без образование.
Той е спечелил достатъчно пари тук, за да осигури семейството си. Всеки месец изпраща пари.
„Хората твърдят, че в Германия се вземат 2000 евро, но цената на квартирата е 700 евро. „Човекът е доволен от начина, по който ръководството се справи със ситуацията, включваща инфлация, високи цени и повишаване на заплатите ни. Въпреки че посещава жена си и децата си преди месец, той не ги пропуска.
Взимат 20 платени почивни дни всяка година, за да пътуват обратно до родната си страна. Ако не, те комуникират по интернет, а общежитието има Wi-Fi и други удобства. Неговите колеги несъмнено имат приятели, с които може да яде в ресторант.
Мога да напусна къщата без страх, защото българите са много мълчаливи хора. Можете да ядете в ресторанти и да пиете. Според Шаро животът е подобен в Узбекистан. Той наистина се радва на българска ракия. Може да каже „бирички“, но не знае как се наричат родните ястия.
Той се опитва да помогне на новопристигналите си сънародници като работник с повече опит, а първият му съвет е да „изучава български, а не работата“. Тогава ще започнеш да работиш.
Преди да започне руската агресия в Украйна, той пристигна в нашата нация. Неговата нация се опитва да запази неутралитет, каза той. Престоят на Шаро в България ще приключи през септември, но ако шефът му предложи договор, той ще остане още три години.





Коментари
Все още няма коментари.