- Най-старият българин, носещ влог, е на 108 години.
- И тези на възраст между 18 и 35 години са в състояние да заделят малко пари.
- По-старите спестяват повече и по-младите привличат да поддържат стандарта си на живот, според тенденцията, уплашена от криза. Повлияват се и спестяванията на тези с най-ниски доходи.
Хората и предприятията продължават да изграждат банковите си сметки, въпреки липсата на истинска рентабилност на депозитите. Според последните данни на БНБ, България е в
в банките са натрупани 117,8 млрд. лв., което е 2/3 от брутния вътрешен продукт
14.3% от годишния ръст е малко по-висок от дохода.
Спестяванията в бизнеса са нараснали с поразителни 27% за една година, достигайки £40,9 милиарда до края на февруари.
Общата сума на депозитите на домакинствата се е увеличила от същия месец през 2022 г. до 72,9 милиарда £, или 8,9% ръст, макар и с по-бавен темп.
Никога не е късно или твърде рано да се спестят пари за дъждовен ден, за което свидетелства профилът на българския спестител. Най-младият българин с депозит е на 18 години, а най-старата е 108, според две от най-големите банки в България.
Цените се увеличиха през последната година, което доведе до увеличаване на живота с рекордно ниво,
по-възрастните вложителим стават по-предпазливи
Според наблюденията на финансисти и банкери разпределението на средствата трябва да се увеличи, за да се отчитат потенциалните бъдещи по-високи разходи.
Според кредитния консултант Тихомир Тошев тенденцията при младите хора е обратната: спестяванията се намаляват, като същевременно се поддържа жизненият стандарт.
Влиянието на цените се усеща по намаляването на броя на депозити до 10 000 лева, обяснява експертът.
Българите с по-ниски доходи и в по-малко заможните райони на страната се борят да плащат месечните си сметки, затова се насочиха към спестявания, за да запълнят празнините в семейния бюджет. За една година има 345 000 по-малко депозити, отколкото са били нагоре до 10 000 лева, а сега има над 70 милиона по-малко депозити.
Броят на депозитите се е увеличил във всички останали категории, което доказва, че тези с по-високи доходи са в състояние да спестят.
Депозитите над 1 млн. лв. са се увеличили значително, като са се увеличили с близо 20% спрямо предходната година.
Като цяло банковите спестявания през 2022 г.
нарастват с около 8% и вече надхвърлят 72 млрд. лева,
И само миналата година, според Тошев, са спестили допълнителни 5 милиарда долара.
Той твърди, че младите хора все още нямат култура на спестяване и че това рядко става възможно благодарение на началната заплата за кариерата им. Хората започват да отделят част от времето си на спестявания, тъй като годините продължават и доходите се увеличават, най-често на възраст между 30 и 35 години.
Първоначално се заделят 10-15%
от еднократни бонуси до възнаграждение в допълнение към месечния доход.
Човек на възраст между 40 и 50 години, с успешна кариера или собствен бизнес, и спестявания между 50 и 100 000 лева може да се обобщи като българският спестител, който отпуска средства за по-големи покупки или инвестиции.
Според наблюденията на експертите това обикновено са хора, които работят във високите технологии, фармацията, енергетиката или търговията. За трудни времена останалата част от населението просто заделя пари.
Големите банки обаче твърдят, че както младите хора, така и възрастните хора трябва да положат усилия, за да спестят пари. Според УниКредит Булбанк всички възрастови групи на възраст между 18 и 55 години заделят пари чрез нормални спестовни и инвестиционни програми, както и банкови депозити и спестовни сметки.
Средната сума, спестена в банкови депозити и спестовни сметки, е 24 000 лева. Само 8% от хората на възраст над 36 години са избрали стандартната опция за депозит, а 62% от вложителите са на възраст между 55 и 64 години. Освен това всеки пети клиент на инвестиционни фондове за спестовни планове е на възраст между 18 и 36 години.
Всяка секунда от групата от 36 до 55 години предпочита динамичното спестяване пред стандартните депозити и спестовни сметки, докато 30% от залозите бяха направени на депозитни или спестовни сметки.
Средната възраст на новите депозанти през 2022 г. е била 62 години, отчитат пък от ОББ.
Най-младият е на 20 години, а най-възрастният има дял в организацията на 102 години.
На възраст между 18 и 35 години хората обикновено отделят между 3800 и 4500 лв. 55% от новите вложители заделят средно до 10 000 долара. Типичната сума за по-големи депозити е 35 400 лв.
В момента има 1258 милионери, или четири на месец.
Към февруари рекорден брой сметки на обща стойност над 1 млн. лв., са отчетени като БНБ.
Големите депозити възлизат на 1258 в края на предходната година, или 206 повече годишно. Броят се е увеличил със 116 за три месеца, от декември до февруари, или приблизително четири пресни милионери на месец.
Сметките, които варират по размер от 500 000 до 1 млн. лв., имат 392 допълнителни сметки годишно. Има още 1409 души с 200 до 500 хил. лв.
Финансовите експерти смятат, че основните причини за този растеж са намаляването на таксите за големи спестовни сметки, очакването за по-високи лихвени проценти по депозитите и липсата на надеждни заместители на банковите депозити.
Най-малките депозити обаче продължават да се изяждат от инфлацията; например сметки с до 1000 лева намаляват с 255 664 за една година, с 2500 до 5000 лв. с 10 421 броя, а с 6900 броя за сметки.
Тези сметки се разпадат по две допълнителни причини. Първият е избягването на непрекъснато нарастващите такси, защото, за да спестят пари, хората комбинират множество акаунти в едно и напускат групата на най-малките спестители. Вторият фактор е, че нарастването на доходите на някои групи служители, което също оказва влияние върху това колко бързо спестяват пари.





Коментари
Все още няма коментари.