Искат и бежанците да са в Националната здравна стратегия до 2030 г.

Едно от предложенията, направени в доклад на Съвместната мисия за оценка на нуждите на България в условията на криза в Украйна, е включването на бежанци и мигранти в националната здравна стратегия до 2030 г. Според БТА Световната здравна организация (СЗО) и Министерството на здравеопазването представиха доклада.

Според д-р Канопорн Каожароен, ръководител на отдела за подкрепа, здравеопазване и миграция в централния офис на СЗО на SOC в Женева, България е имала 180 000 мигранти преди украинската криза. През изминалата година над 800 000 украински бежанци са преминали през страната, 146 000 от тях са получили статут на временна закрила. По-голямата част от останалите украински граждани на България са жени, деца и възрастни хора, които се нуждаят от рутинна медицинска помощ. Д-р Kaojaroen добавя, че мигрантите от Сирия, Афганистан и Северна Африка – повечето от които са мъже на възраст между 18 и 25 години – са в добро здраве.

Според д-р Радосвета Филипова, експерт в дирекция „Защита на общественото здраве и здравен контрол“ на Министерството на здравеопазването, по-голямата част от мигрантите и бежанците в България идват от Афганистан, Мароко и Украйна, където военните действия са унищожили системата за опазване на общественото здраве и има малко налични ваксини срещу дифтерия, полиомиелит или морбили. Тя твърди, че българският имунизационен календар обхваща деца, за които няма информация за ваксинации и предлага доброволно изследване за туберкулоза, ХИВ и малария. Според д-р Филипова екипите се използват за прилагане на ваксинации на тези, които са настанени от Държавната агенция за бежанците и провеждат регионални здравни инспекции на място. Според нея мигрантските центрове в Австрия, Холандия, Германия и Швейцария не са разрешавали подобни случаи на дифтерия.

Според Наталия Ефремова, заместник-министър на труда и социалната политика, от юни 2022 г. всички украински граждани със статут на временна закрила могат да започнат работа в България. Тя твърди, че въпреки че Министерството на труда и социалната политика има правомощията да предоставя 365 лева интеграционни обезщетения и тримесечни субсидии за заетост при български работодател, само 3000 от потенциалните 9000 получатели получават тази помощ. Подкрепата на работодателите, които наемат украински граждани, сега се е увеличила от три на шест месеца. Макар и организирани, няма интерес към курсовете по български език, продължава Ефремова.

Според д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на Българския Червен кръст, програмите за предоставяне на бежанците с домашни средства и медицински консумативи приключват в края на март и не е ясно как ще продължи тази помощ. Тя твърди, че 30% от лекарствата на бежанците не се покриват от здравноосигурителната каса и че над 40% от лечението им в България се заплаща, защото 70% от тях са хронично болни.

Според Седда Гузуджу, представител на Върховния комисар на ООН за бежанците в България, 14% от украинските бежанци са лекари и желаят да работят там, но професионалните им права не се признават. Според нея този човешки ресурс трябва да бъде използван час по-рано, за да могат украинските и чешките лекари да влязат постоянно в Чешката република и да преодолеят езиковата бариера.

Според Хедър Паповиц, директор на управлението на инциденти в СЗО, СЗО е дала 10 милиона евро на украински бежанци и призова донорите да дадат 80 милиона на приемащите страни.

Според представителя на СЗО в България доц. д-р. Целта на доклада е да предложи пътна карта за подобряване на здравните услуги както за българските граждани, така и за бежанците и мигрантите. Г-н Михаил Околиски Той твърди, че всички нива на координация са изпълнени за доклада.

Законът за здравеопазването и Законът за здравното осигуряване, които гарантират справедлив достъп до медицинска помощ за украинските граждани, търсещи закрила, бяха изменени, а България отговори своевременно, според заместник-министъра на здравеопазването Катя Ивкова. В резултат на това тези, които са временно защитени, имат същите права като българските граждани, когато става въпрос за използване на здравноосигурителната система на страната, включително получаването на медикаментите, които се покриват от публични средства. Ивкова продължава: „Докладът очертава и стъпките за надграждане на положителните резултати на България, които определено са постигнати.“

Българското правителство плаща здравните вноски на бежанците за три месеца с временна закрила, но документът съветва да се помогне на бежанците, които не са в състояние да платят собствените си медицински разходи. Наред с преодоляването на езиковата бариера между лекарите и пациентите, също така е необходимо да се ускорят процесите на записване и отписване на личния лекар. Освен това е необходимо задълбочено развитие на единната информационна система в здравеопазването, както и наличната информация за здравните услуги. Прилагането на ваксинационни и превантивни мерки, с които нивото на покритие за бежанците и мигрантите все още е ниско, е особено важно.