БизнесИкономика

Зам.-министър Събев: Вносът на украински слънчоглед е сериозен проблем

Обновено:

„България подкрепя украинските производители и е солидарна с тях.“ За съжаление откриваме, че коридорите за солидарност служат като канал за внос в рамките на Европейския съюз в рамките на безпрецедентно кратък период от време, според заместник-министъра на земеделието Георги Събев в Добрич, съобщи БТА. България и другите държави подкрепиха коридорната система за подпомагане в глобалната борба срещу глада.

Той твърди, че безмитният внос на украински стоки е причинил „най-големите жертви“ в България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Словакия, а вносът на слънчогледи представлява „сериозен проблем“ за страната ни и вноса на царевица и пшеница за други. „Получаваме и повече внос на пшеница от Украйна от обикновено, но ситуацията е несравнима, когато става въпрос за слънчогледи.“ Ръстът е повече от 20 пъти по-бърз само за една година, от 37 000 тона през 2021 г. до 830 000 тона, каза той. Коридорите за солидарност, според Събев, „ще продължат докато военният конфликт продължи“, което е“ още едно оправдание за нас да поискаме по-сериозни действия и подкрепа, защото, за съжаление, не виждаме края на конфликта.“ Все още не е ясно дали ситуацията ще се върне в състоянието си преди 24 февруари 2022 г., дори след като приключи, добави той.

16,75 млн. евро от земеделския резерв, планиран за България, според Събев, са недостатъчни за покриване на разходите, които българските фермери натрупват в резултат на натиска от украинския внос. Той заяви това по време на срещата си с еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски миналата седмица в Брюксел.

„Комисарят обеща да преразгледа предложените промени в регламента. Нашите румънски колеги и партньори ме увериха, че ще поискат и увеличаване на този финансов ресурс, защото смятат, че той е неадекватен. Заместник-министърът изрази надежда, че Европейската комисия ще се вслуша в нашето искане.

Той припомни, че проекторегламентът на Европейската комисия призовава за разпределяне на 56 милиона евро от земеделския резерв, от които 29 милиона са за Полша, 16,75 милиона за България, а 10 милиона отиват за Румъния.

Заместник-министърът отбеляза, че по време на срещата не е ясно как Европейската комисия се е справила с тази сметка. Според него, „понеже идва новата реколта и складовете са пълни“, има шанс земеделският резерв на Европейския съюз да увеличи финансовия си ресурс със съфинансиране от националния бюджет, но дори и тогава няма да е достатъчно да покрие всички разходи на земеделските стопани и евентуалните загуби, които могат да понесат през следващите месеци.

Според заместник-министъра Войчеховски е бил помолен да помисли за добавяне на такса за присъединяване към Европейския съюз или за придружаването на украинските превозни средства.

Европейският комисар изрази загриженост, че това противоречи на свободното движение на стоки в ЕС. За да намерим решение и правни формулировки, за да се измъкнем от тази трудна ситуация, ние ги търсим както в рамките на министерството, така и с представители на други засегнати страни. Събев отбеляза: „Мисля, че трябва да се търси кардинално решение, а не просто спорадично.“

Според Събев българските производители на зърно са в контакт с министерството на земеделието и организират протести между 29 март и 31 март. Тези протестни действия, по мое мнение, не са незаконни сами по себе си. Ние подкрепим протеста на българските производители на зърно. Тъй като зърнопроизводството в страната ни има и друг аспект, т.нар. социален аспект, свързан с плащането на анюитети, припомни той, считам, че трябва да се даде видимост на този проблем, за да може въпросът да излезе само от дискусиите, които се водят между нас и Европейската комисия. Това показва, че вносът на украинско зърно има „много по-голямо и по-широко“ въздействие, отколкото „просто натиск върху един сектор“, според Събев. Той твърди, че това трябва да се знае на всички, а не само на българите.

Коментари

Все още няма коментари.